МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт
Актуална, изчерпателна и точна информация
за писателя и журналиста Мартен Калеев:
- главен редактор на алманах "Огоста",
основател и председател на Дружеството на писателите от област Монтана,
автор на книги и сценарии, на над 2000 изяви в периодичния печат и в различни електронни медии, инициатор на значими инициативи,
носител на "Златното перо" на СБЖ,
на отличия на СБП, Почетен гражданин на градовете Монтана и Вършец и пр.
Всички останали сайтове са с приблизителна информация.
Тук можеш да намериш отговор на всички въпроси, които те интересуват.
Можеш и да зададеш въпрос на: kaleeff@abv.bg
Разбира се, ако настина нещо сериозно те интересува!
ДАНО НЕ ПРОЗВУЧИ НЕСЕРИОЗНО, ЗАЯДЛИВО ИЛИ АРХАИЧНО... НЕ Е АДАПТИРАНА ВЕРСИЯ НА КАЗАНОТО ОТ ФЕРДИНАНД, КОГОТО ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗАПИТАЛИ КОЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО В ЕДИ-КОЙ СИ ГРАД.
В ИЗБЛИК НА ОСТРОУМИЕ ТОЙ С АПЛОМБ ОТВЪРНАЛ:
"ВЛАКЪТ ЗА СОФИЯ!..."
ДАНО НЕ СТАНЕ НЕИЗБЕЖНАТА ИСТИНА И ЗА ХОРАТА НА МОНТАНА!
МОНТАНА - МОЯТ РИМ И МОЯТА ГОЛГОТА!
КНИГИ НА ПИСАТЕЛЯ МАРТЕН КАЛЕЕВ
НЮАНСИ
философска лирика
Издателство MegaPrint BG LTD - София, 2025
Книгата е спечелила конкурс
по Програмата
"Помощ за книгата" - 2024 г.
на
Министерството на културата
НЮАНСИ
философска лирика
Мартен Калеев - автор, компютърен дизайн, корица;
Димитър Христов - редактор;
Снимки - Цочо Бояджиев, Мартен Калеев;
Картини, рисунки, илюстрации - Теодоси Антонов,
Румен Статков, Бела Антонова, Мартен Калеев,
Валентин Герасимов;
Мариана Тодорова - коректор.
МНЕНИЯ ЗА "НЮНСИ" в аванс
Здравей!
С други думи – това е от най-доброто, което съм чел през
последните три десетилетия от български автор.
Не се учудвам – ти си сред кохортата интелигентни писатели,
така че това е обяснимо.
Наскоро накарах сина ми да преведе (той знае японски, както
и китайски) класически японски петостишия.
Пуснах ги в "Словото", защото това е всъщност поетическата
оригинална форма в онази поезия.
Хайку е импресивна експериментална форма, тя в същинския си
вид е имала твърде прозаично предназначение, но сега
е обхванала света като епидемия.
Ти си мислител и прозаик, и мисля, че това всъщност е
продължение – или друга форма – на творчеството ти.
Много успешна!
А за нашата поетическа традиция – просто експеримент и то
формален, който няма да се наложи в литературния ни процес.
Но в случая, както е с теб, си е великолепен опит
и проверка на дарбата.
Така че продължавай, аз на твое място бих помислил
да ги събера в една книга – дори само като доказателство
за безкрайните възможности на великия български език.
А аз да помисля за една страница във вестника.
С братска прегръдка:
Есенски
Асен Асенов
МИГЪТ Е СЪСТОЯНИЕ НА ВЕЧНОСТТА
„Нюанси“ на Мартен Калеев е особена книга и тя няма за цел да сведе до съзнанието на читателя еднопосочно или еднополюсно преживяване, което е кодирано в текстовете, снимките и рисунките. Тристишията са само претекст, дори метатекст, който провокира състояние на преживяване и осмисляне на мига във всички негови нюанси и значения. Всяко тристишие, в цялата условност на думата, се разслоява във времето и ни подтиква към възможността да преминем отвъд незначителното, баналното или пренебрежимото. За да се изправим сами срещу себе си и личния необят на чувствата и фантазията, а в нас да отеква въпросът доколко сме значими в и чрез миговете, които са „категорични като гвоздеи в нечие разпятие“, вкл. и в нашето.
И се стъписваме пред тази крайна пестеливост от думи и неочаквани гледни точки, провокиращи обрати и явни насърчавания да търсим различното, необикновеното, другото.
Всъщност мигът ни поглъща!
Мигът вече не е „безличният той, един от многото“, не е време, а състояние, мисъл, последица, оценка за минало и бъдеще. Когато четем текста, гледаме илюстрациите, ние сякаш се озоваваме в различния ни „друг живот“. Картините и състоянията, загатнати в три реда, се превръщат във Вселена, която можеш да разшириш и допълниш. Дори да не сме в подходящото духовно съсредоточаване, след непредубедения прочит едва ли ще се поколебаем да се отдадем на съзерцателното и философско преосмисляне на образите, състоянията, репликите, изповедите, дори афористичните максими.
Мартен Калеев е директен и в текстовете, и в рисунките, и в цялостната концепция на книгата, но в нужната степен на деликатност и такт, с „допустимата“ степен на интелигентност. Но това не е оценка за него, а за сътвореното от него – не за пръв той е провокативен и експериментира чрез сътвореното. И така разбираме, че има защо тази книга да бъде написана именно от Мартен Калеев – без да натрапва изкуството на пишещия, провокира ни да го дописваме със сърцата си и умовете си.
Затова Мартен Калеев донякъде се превръща в наш предсказател, твърде личен и деликатен в своеобразното почукване на тривиалната черупка на живота ни. За да провери сетивата ни – дали са живи, а мислите ни – дали са бистри и пъргави. Всичко в тази книга предвещава и предполага интимност, близост, споделеност, изповедност и извисеност между автор и читател, респ. зрител. Авторът не се надвиква с хорската шумотевица и не настоява да бъде чут. Той шепне, подсказва, намеква деликатно и проверява емоционалната ни менталност чрез възможността да си изградиш образ по избор – той е направил само ремарките,останалото е лично решение и предпочитание.
Възможността за избор на читателя дали да се остави на равнодушието пред думи като участ и предопределеност, или да използва тази книга като трамплин към мечти, пориви, прозрения.
А защо не и до преоткриване на себе си…
Когато прочетем книгата „Нюанси“ на Мартен Калеев осъзнаваме, че светът никога не е бил и не е едноизмерен, а е пъстър, предизвикателен, неочакван като проглеждане, като внушение на ясновидец. Интуитивно сме спечелени за нов вид чувство-състояние – удовлетвореност или тиха меланхолия на мислещия и чувствителния човек, който все е опитвал да си намери мястото след философското преподреждане на света, та най-сетне да въздъхне. Този свят, който е предизвикателство да си в него и да оцеляваш, да останеш изправен, защото сякаш помирението с него изглежда невъзможно до абсурд. Със своята многопластовост книгата на Мартен Калеев „Нюанси“ ни кара да видим нюансите на общия ни живот „върху тази бясна планета“, върху която един автор прави възможен шепотът на думите да не затихва в мига на неговото изричане.
КОГАТО НЮАНСИТЕ СА БЕЗБРЕЖНИ
Марина Матеева
Авторът на книгата „Нюанси“ Мартен Калеев е добре познат на лит ератур нат а публика с многоликото си присъствие в полето
на художественото с лово.
Неговите „Нюанси“ обаче приковават вниманието на читателя по нов начин. В „Нюанси“- те многоцветни сбъдвания и не сбъдвания
са концентрирани в рамките на филигранни тристишия, прегърнати от великолепни графични изображения – фотоси и рисунки на известни и обичани автори, както и на самия Калеев. Неуловими и същевременно релефни са образите
и миговете, изрисувани в рамките на тези тристишия, устремени сякаш към докосване на не възможното, към откриване на неоткриваемото , към съпреживяване на недостижимото. Колкото
и нетипично да е за тази художествена форма, дори социалната тема присъства в „Нюанси“-те – с точността на умел диагностик авторът напипва някои неиз лечими болки , които бележат
днешния ден на българина.
Изострената чувствителност на лирика го води към неочаквани съзерцания и болезнени откровения, които се извисяват над делничното и привидното. И неотменно, въпреки премрежения
от самотата поглед, се устремяват към
красотата на този наш свят – отричана и жадувана, безпомощна и всемогъща –
която сме обречени да търсим и да откриваме въпреки всичко.
Дори когато почти сме повярвали, че тя е непостижима. „Нюанси“ на Мартен Калеев е артистична и изящна книга.
А понякога именно нюансите доминират и
променят същността на емоцията, на образа и на възприятието. Понякога те са неизбе жни, а когато ги доловим, стават безбрежни. Защото са еманация на същественото, което,
както казва Малкият Принц, „се вижда само със сърцето“.
Убедена съм, че българският читател заслужава тази книга. И че почти за бравените стари обувки заслужават някой да им обуе нови пътища (виж стр. 13).
А словото е в началото на всички пътища.
В крайчеца на живота
все още съм
пулсиращо ъгълче.
Дано в края на 2025 година разсмеем повече хора,
отколкото в началото ѝ!
Наздраве!!!
ДИНОЗАВРИЯ
С МОИТЕ ЗЕМЛЯЦИ И РОДСТВЕНИЦИ:
ПРЕВОДАЧА НА МАРКЕС, БОРХЕС, КАРПЕНТИЕР, УНАМУНО, ПЕСОА - РУМЕН СТОЯНОВ
И
С ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС" ЙОРДАН АТАНАСОВ,
ГОВОРИМ ЗА КУРИОЗИТЕ И ПОСТИЖЕНИЯТА В СВЕТОВНАТА И В НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА, ЗА ИЗПИТАНИЯТА НА ПРЕВОДАЧА, ЗА СЕЛО ДРАГАНОВО И ЗА НЕГОВИТЕ БЕЗБРОЙ ВРЪЗКИ ПО СВЕТА.
СТИХОРАБОТНИЦИ С ОБЩА КАУЗА, КОИТО МАЙ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ,
ЧЕ СМЕ ОБИТАТЕЛИ НА ... ПОЕТИЧЕСКАТА ДИНОЗАВРИЯ.
ДОМАКИН БЕ РБ "ГЕО МИЛЕВ" - МОНТАНА, С ПОДКРЕПАТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - МОНТАНА,
АЗ, КАТО МОДЕРАТОР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ ОТ ОБЛАСТ МОНТАНА.
Публикацията е в съботния брой - 15 юни 2024 г. на в. "24 часа".
Поради начина на оформяне на блока върху страницата: моето мнение относно "Моето любимо стихотворение" е поставено след края на стихотворението "Здравей, самота" на поета Dario Jaramillo Agudelo!
Поради неочаквания интерес във ФБ и за да внеса яснота, ето моето мнение:
Четенето на поезия е сравнително „лесна“ работа.
Но разбирането ѝ, особено осмислянето ѝ, приемането ѝ, е нещо като съдбовен, интимен избор.
Изисква емоционална и интелектуална подготвеност, към които цял живот прибавяш и те все си остават някак непълни и недовършени.
В душата на всеки понякога се гонят кълбовидни мълнии и точно когато няма никакви изгледи те да бъдат укротени, изведнъж попадаш на текст, който ги смирява и дори подрежда хаоса в теб. Внезапно си проникнал в нечия съкровена истина, която много прилича на …твоята.
Обгръща те обаятелна близост.
Става ти по-тихо, дори загубената надеждата се е завърнала и те съзерцава на прага на душата ти!
Всеки си има своя причина да чете или да не чете поезия.
Да избира кое стихотворение да му е любимо – то, наистина любимото стихотворение, в никакъв случай няма и не съдържа ултимативен смисъл, т.е. не се отнася за всички.
В днешния „неограничен“ пазар на наслажденията тихата съзерцателност и вглъбяване е лечебната доза на отрезвяването и смирението ни.
През тях можем да понесем дори себе си, а животът ни да не прилича на епикриза!
Ето една моя „находка“, от многото, над които дъхът ми се е стаявал. Този текст ме откри и завладя. Обяснението „на защо“ е в него.
Както и липсата на точен отговор!
мартен калеев
ЕТО И МОЯТ ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ВСИЧКО:
Годините постепенно реализират своя "времеви апартейд", като след определени събития ни класифицират като "необходими" или "излишни" хора.
Въпрос на елементарно броене - на позвъняванията, след които се чува приятелски глас "Как си?"
Е, как сте?
...Не пропускайте позвъняванията... за да не им изпуснете бройката!
Dario Jaramillo Agudelo
https://revistadiners.com.co/cultura/63239_homenaje-al-escritor-dario-jaramillo-agudelo/
Здравей, самота
Добре дошла, стара приятелко,
вярвах, че отсъстваш, а ти си била тук
скрита, смутена с мен;
добре дошла, сега като те виждам,
добре дошла, повече твой
е този дом, пулсирането на кръвта ми,
приемам те в обширното време на стихотворението,
в сладкия
сън, в изтръпването на лявата ми ръка,
изкъпи се с мен, сега един горещ душ,
който бие в гърба,
- а, голи, да, ти и аз сме едно -
заеми ми една от белите ти памучни ризи,
ела, да изпием едно кафе, без захар: както го пия
само с теб,
приятелко, досаднице, сянко,
да пушим, да видим как се променя цвета на планината,
слей се с мен, че да мога да гледам как
се зазорява,
ела, изпей ми една песен, понеси смеха ми,
за да се наслаждавам докрай, великодушна моя,
поведи ме, приветлива, към тази или онази книга,
нека ти почета на глас и ми кажи ако се отегчиш,
стани музика, възглавница; преобрази, магьоснице,
твоята същност в дим, на прага на виденията,
опивай се с мен от свещената еуфория на мълчанието,
халюцинирай, момиче на живота ми, и разкажи твоя разказ,
докато аз, неумел, пиша под твоя диктовка,
умълчавай винаги всяко очакване или надежда,
че да не усещам времето,
и танцувай с мен танца на усмивката
в окото на ума,
докато паднем, неразривно слети, поразени.
Международен фестивал
„СВЯТО СЛОВО“ –
Майски срещи на славянските творци -
БУРГАС `2024
В месеца на покровителите на Европа – светите братя Кирил и Методий, на българската азбука и славянската книжовност, за осемнадесети път Бургас става домакин на Международния фестивал „Свято слово“ – Майски срещи на славянските творци.
Откриването бе на 27.05.2024 г., от 18.00 ч., в Дом на писателя Бургас, ул. „Вола“ №1.
От първото издание през 2007 г. досега са гостували над 100 писатели от Полша, Хърватия, Русия, Република Северна Македония, Сърбия, Словения, Словакия, Украйна, Чехия, Черна гора, Босна и Херцеговина.
Тази година гости на фестивала бяха:
- Ерик Ондрейичка и Зузана Куглерова от Словакия;
- Милутин Джуричкович и Желка Аврич от Сърбия;
- Виолета Танчева-Златева от РС Македония;
- Леетив Намдаг Жанчивин от Монголия
и поети, писатели и преводачи от България:
- Ана Боянова, Мартен Калеев, Лидия Гълъбова, Иван Брегов, Димана Иванова, Асен Масларски – бард, Антония Филипова,
Васил Люцканов и др.
Във фестивалната програма творците взеха участия в литературни четения, творчески пленери, блиц конкурси за написване на стихотворения, вдъхновени от културните, исторически и природни забележителности на Бургас и на региона – о. Св. Анастасия, Рибарско селище Ченгене скеле, водопад Докузак в Странджа планина, исторически обект „Акве калиде – Термополис“, град-музей Несебър.
Почитателите на поезията се срещнаха с гостите и домакините на „Свято слово” на литературните четения от 27 до 30 май в Дома на писателя - Бургас. В Клуб „Модерен театър“ се състоя авторският концерт на барда Асен Масларски – участник във фестивала.
Акцент в програмата на тазгодишното издание е представянето на антологията "Преоткрити в словото", със съставител и преводач бургаската поетеса Наталия Недялкова – един от координаторите на фестивала.
Над 100 творби на 42 автори от 15 държави, преведени от 9 езика, са събрани в печатното издание. Голяма част от тях са на участници в „Свято слово“ през годините.
Приносът на Международния литературен фестивал „Свято слово“ за разширяване на контактите и сътрудничеството между творците от славянските страни расте с годините. Издадени са десетки книги от и на български език, множат се публикациите в литературни сайтове, списания и вестници, представящи бургаски автори зад граница. В рамките на фестивала се родиха идеи, които се превърнаха в проекти, някои от тях вече реализирани. Подписан бе меморандум за сътрудничество между Бургас и градовете на гостите участници. Все по-често наши творци са гости на литературни фестивали в Хърватия, Полша, Словения, Сърбия, Черна гора и РС Македония.
Организатор на Международния литературен фестивал “Свято слово” е Читалище “Любен Каравелов 1940”, с партньорството на Сдружение Бургаска писателска общност и с финансовата подкрепа на Община Бургас и частни дарители.
Фестивалната програма:
- 27 май от 18 ч. в Дом на писателя – Откриване – представяне и литературно четене на гостите;
- 28 май - Поетично пътуване с кораб из Бургаския залив, „Часът на поета“ на о. Св. Анастасия, а от 18,30 ч. в Дом на писателя - Премиера на сборника „Преоткрити в словото“ – Съвременни писатели в превод на Наталия Недялкова;
- 29 май - Посещение на Исторически обект „Акве Калиде – Термополис“: Минути поезия „Легенди за водата“. Посещение на град Несебър – световно наследство: Литературно четене и песнопения в църквата „Св. Йоан Кръстител“ и Музикално-поетичен спектакъл „Под небесния купол“ в Старата митрополия. 19,30 ч. Клуб „ Модерен театър“ - Концерт на Асен Масларски – участник във фестивала.
- 30 май - В магичната Странджа планина – на гости на с. Стоилово и посещение на водопад Докузак, събрал водите на 9 извора. Блиц-конкурс за написване на мистична поезия.
- 18.30 ч. в Дом на писателя – Награждаване на отличените в конкурса „Мистична поезия“ . Закриване на фестивала.
ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРИ
ДОБРА ДУМА
ЗА ТАЛАНТИВ ПРИЯТЕЛ
Многобройните почитатели на на Здравка Евтимова изпълниха отдел „Читални“ на РБ „Гео Милев“ - Монтана.
Повод за първото ѝ гостуване в областния град е нейната книга „Луничави разкази“. Здравка Евтимова говори откровено за житейския си път, за човечността, добротата и обичта към обикновения човек.
Словото ѝ премина през темите за красотата и богатството на българския език, както и за знанието като ценност. То бе адресирано главно към присъстващите млади хора.
Писателят Мартен Калеев връчи на Здравка Евтимова цветя и Поздравителен адрес от Дружеството на писателите от област Монтана, чийто председател е. В отговор тя благодари на всички, като нарече писателя Мартен Калеев "талантлив побратим, чийто книги са национално богатство."
65
К Р А Ч К И
ОТ
Л Ю Л К А Т А
на
- Кой ви е казал, че трябва да пиша литературно?!?
И логически, и емоционално отдавна не се побирам в „литературни канони“.
След като седна пред белия лист, се втурвам като буревестник над кипящо море, разлюляно от безумие.
Защото вие лично ми прошепнахте:
- Доброто и Злото са съратници, дори са едно и също Нещо!
Днес пък аз ще Ви прошепна:
- Това Нещо отдавна не съществува! Моля, запазете го в тайна! Защото иначе смъртта може да се пропие.
Или да се влюби...
От деня, когато го разбрах, съм:
яхнал черна котка,
свръх реалистичен,
преследвам съдбата си!“
"АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН"...
Защото… отдавна живея в Северозапада!
И му принадлежа!
Защото тук нещата са и така, и иначе,
ама не съвсем „така“!
В Северозапада, а не другаде, дори целувката на Юда може да те сгодява и жени, без на някой да му пука за мнението на Спасителя.
Мязаме на отшелници, които презират кръста, защото болката помнят и я преживяват ежедневно, ама по адрес на спасението вече …дори не се псува, повдигаш рамене и отминаваш за …някъде си.
А толкова ни обещаваха! Затова тук дори истината /не отскоро!/ е някаква си!
У Северозапада да си ерудиран, възпитан и фин е непростима вина.
Е, чувам, че и другаде май било така – налага се да живееш нащрек! Сигурен си,
че все някой те държи на мушка и чака сгодния момент.
Въпросът не е дали, а кога!
Едва ли ще пропусне… да те уцели – според родните хронисти Вилхелм Тел и Кид Шелийн са вземали от нашенци частни уроци. И не само по стрелба! Колкото до Кет Балу …щяла да си обръсне краката чак за Великден …в ефир, за да произведе „гореща“ новина. Щяла да пусне селфита във Фейса, но едва след като обиколи няколко телвизии…
Тук новогодишните празници са с привкус на меланхолична есен и с безброй блянове… за по-скорошно милостиво и продължително циганско лято!
Да, ще сменим календара, но душата ни ще остане все същата. За да се противи на бакалските сметки и да ни нашепва:
- Ако искаш истинско сбъдване и през новата година, пробвай с добро! То е спасителната котва на големия кораб „Живот“ в пристана „Остани човек завинаги“!
Дори в Северозапада, с който България започва или свършва!
Въпреки или заедно с нас самите…
Лесно е когато животът е усмихнат, лек и чаровен!
Но когато не е?
Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш под бездушен таван?
Когато шепнеш наум:
- „Господи, толкова си хубава! Дори сянката ти е хубава!“
…А тя отминава. Всъщност, не се познавате!
Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам! Неизвестно колко необходим и доколко излишен.
Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:
- Искаш дъжд? Тогава измисли облак!
Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а Истината е необитаема?...
CLICKBAIT – това не е Животът!
Крайно време е да се откажа от своя естетически и житейски опит.
Пречи ми!
Ежедневно хора и факти потвърждават прошепнатото:
- Човек, това звучи подозрително!
Нямам никаква представа какъв ще е епилогът на живота ми.
В душата ми набира неудържима инерция аксиомата:
"Познавателната сила на човека е все по-недостатъчна и все по-излишна в среда, в която користта е константа, а посредствеността – идол!"
Нима не ни втръсна кой след/пред кого да се натиска да стане съвършено …противен.
А уж сме симпатяги до един…
Моите истини дори вече не са правдоподобни!
Живея си на стария дрес: улица „Разочарование“, номер – номерът ви е ясен, а градът и страната – вече губят значение.
В тях няма застраховка срещу …„Обезобразен от сполуки!“
Не дали, а кога ще бъдем заклеймени заради непростимия Грях – липса на пълноценен живот. Вече сме си патили за …различното мислене и
несъгласията. Макар да не сме предлагали абсурди като „…нашенският Айнщайн да плете терлици“… На ишлеме!
Пък и Айнщайн-овци по нашия край не се бутат само …от сряда до събота!
„Обзавеждането“ на душата с поносими идеи не е панаирджийски купон, а изисква стратегия, по-велика от тази, на войната."
Някои ми се подхилват – ама друго си е да си мечтаеш в гурме-ресторант нейде из Дубай. В който и да е ресторант, но в Дубай – поне едно „завидно“ селфи можеш да си постнеш у Фейса от мястото на събитието, нали?!?
А вече дори не заспиваме.
Ами ако пропуснем момента на събуждането?
Искаме да събираме сънищата си, но не можем …да сънуваме.
Фарс е животът в този град и в тази държава! Не ми звучи утешително – фарсът може би е търсене на истинската същност!
Може би…
Дано отново да не се задават дни, през които ще ни е толкова студено, че и сенките ни ще носят шапки!!!
Ако ви се струвам като абсурдна шега, не ме вземайте на сериозно. Моретата в нас идват на приливи и само понякога преливат през очите ни.
От война към война! Да вървим!
„Човекът е изключително изобретателен в причиняването на мъчения!“
Може би светът ме чака да завия зад ъгъла, да затръшна вратата, за стане справедлив, добър и нормален.
Но ЕДВА след моето изчезване!