
МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт
Актуална, изчерпателна и точна информация
за писателя и журналиста Мартен Калеев:
- главен редактор на алманах "Огоста",
основател и председател на Дружеството на писателите от област Монтана,
автор на книги и сценарии, на над 2000 изяви в периодичния печат и в различни електронни медии, инициатор на значими инициативи,
носител на "Златното перо" на СБЖ,
на отличия на СБП, Почетен гражданин на градовете Монтана и Вършец и пр.
Всички останали сайтове са с приблизителна информация.
Тук можеш да намериш отговор на всички въпроси, които те интересуват.

НЮАНСИ НА… УСМИВКИТЕ
/с гореща благодарност към всички замесени!!!/
Всяка промоция на книга е възможност „…да се покаже мухата извън бутилката…“.
Защото според Антоан дьо Сент-Екзюпери и „купчината камъни престава да бъде купчина камъни,
когато някой я съзерцава с идеята да построи катедрала”.
Въпрос и на намерения!
Какви ги е свършил авторът. Че и какви не е...
Живеем във времена на тотална подмяна на какво ли не, когато PR-централи и мощни финансови лобита
с дни доказват кой колко е …нещо си.
Заложихме на откровенията! Колкото-толкова...
Затова тази вечер всичко бе неподправено, спонтанно и истинско за мислещите хора на духа
и с чувство за хумор.
Според Хераклит мисленето е най-великото достойнство.
То силно намалява безразличието и дори го опровергава.
Благодаря на всички – да бъдеш равностоен и споделен сред приятели
с всичките си несъвършенства,
това вече е щастие.
По усмивките ще ни познаете!

Писателят Мартен Калеев в тандем с модератора Анелия Иванова-Тодорова на премиерата на "Нюанси" в Деня на музиката и поезията.

Кметът Златко Живко поздравява писателя Мартен Калеев и присъстващите на премиерата на "Нюанси".

Писателят Мартен Калеев особено удоволствие подари автографи на г-жа Мими Цочева и г-н Светлин Николов, Почетен гражданин на Монтана.

Писателят Мартен Калеев в тандем с модератора Анелия Иванова-Тодорова на премиерата на "Нюанси" в Деня на музиката и поезията.
ПРЕДСТОЯЩА ПРЕМИЕРА


На 1 октомври – Световният ден на музиката и Националният ден на поезията, в Художествена галерия „Кирил Петров“ – Монтана от 17 часа ще бъде представена новата поетична книга на писателя-земляк Мартен Калеев „Нюанси“ /изд. MegaPrint LTD, С., 2025/.
Организатори на премиерата са Съюзът на българските писатели – София, Регионалната библиотека „Гео Милев“ – Монтана, Регионалният исторически музей – Монтана. В нея ще вземат участие младите талантливи пианисти Ясен Лалов и Елена Стойчева от Обединената школа по изкуствата „Добри Христов“ към Народно читалище „Разум - 1883“ – гр. Монтана.
на новата книга на МАРТЕН КАЛЕЕВ

Книгата „Нюанси“ на Мартен Калеев е явление в българската литература и особен експеримент във философската поезия, която звучи и афористично в своята лаконичност. Съдържа 222 тристишия, които могат да бъдат четени според състоянието на читателя в различна последователност и така всеки би могъл да ги съчетае според своите представи и моменти на вглъбяване. Книгата е с изящно графично оформление, съдържа художествени фотографии на проф. Цочо Бояджиев, акварели, графики и картини на известни художници, вкл. рисунки с молив, въглен и туш на Мартен Калеев.
Финасирана е от Министерството на културата след участие в конкурсната програма „Помощ за книгата“ – 2024 г.
Както вече беше споделено в различни издания от литературните критици и от познавачите, вкл. и по време на гостуването през юни т.г. в Софийския литературен салон, тази книга е ярко доказателство за безграничните възможности на българския език, когато се използва за сътворяването на високо изкуство от философ, поет, естет и ерудит какъвто безспорно е Мартен Калеев.
Модератор на събитието ще е директорът на РБ „Гео Милев“ – Монтана, Анелия Тодорова-Иванова.
За онези, които ме поздравиха във Facebook чрез ФБ-страницата на Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана:
https://www.facebook.com/100064430450124/posts/1107496094741395/?app=fbl
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Текстовете, които пиша понякога и понякога публикувам, някои ги четат с интерес, други … Знаете как е!
Но понякога ми се ще да се окуражим взаимно с приятелското намигване през текста и снимките. И тъй като не се вземам много на сериозно, ето какво изпратих на мои приятели, нещо като кратичка визитка, която да е подходяща за среща с читатели по повод предстоящо представяне на книгата ми „Нюанси“:
Онова, което ме успокоява: учените доказват, че (засега) броят на канибалите не нараства толкова бързо, колкото броят на писателите. При това считам, че мислещите глави са по-малко от …декоративните, а това намалява конкуренцията.
Страхувам се, че ако срещна добрата фея и тя може да ми изпълни три желания, ще поискам да стана неотразим за жените. Предишния път тя едва не ме превърна в шоколад! После в чекова книжка, после… Добре, че имах право на три желания. Та си възвърнах формата.
Узнах по трудния начин, че ако някоя жена заплаче истински за мен, то ще е защото, когато си спомни за мен, сигурно ще реже червен лук.
Почти всеки ден се убеждавам, че светът е препълнен с рицари. Как ли? В супермаркета, където пазарувам, има толкова хора, които са агресивни и миришат на… кон. Един такъв „рицар“ от Северозапада отишъл на море и преди да се настани където и да било, скочил в морето. След минутка се насреща му се показала златната рибка. Нашичкият плеснал с ръце и я попитал дали идва, за да му изпълни три желания. А рибката, почти примряла, без дъх, промълвила, че ще му изпълни и трийсет, само да си извади …краката от водата, щото …не се траело…
Според мен седемте чудеса за писателя са:
1. Да го четат …
2. Да го почувстват …
3. Да го преживяват …
4. Да го осмислят …
5. Да мечтаят с него …
6. Да му вярват …
7. Да очакват и да потърсят следващата книга…
„Генетичното“ ми алиби за невинност: родил съм се от най-бързия сперматозоид, а не от най-талантливия или от най-умния. Природа! Съдба!
Добрата литературата се разпознава лесно: интригува, завладява и те държи буден дълго време като силно кафе. За лошата ще получиш най-бързия емотикон в реално време – среден пръст… Или още нещо, далеч по-красноречиво.
Наясно съм, че мога да се радвам и на истински въздишки. Достатъчно е с жена ми да влезем в луксозен магазин и да започнем да четем заедно етикетите.
Все по-често осъзнавам, че солта и животът най-ненадейно свършват.
Напомнят ми, че ставам все по-добър в леглото, защото …вече не дърпам толкова често завивката към себе си. Ако пък искам да бъде наистина добрата компания за жените, то най-добре е да им предложи петролна компания, а не само думи.
Макар да съм „жилав като трева между релсите под свръхекспреси“ и „да се състои от думи, но да се разпадам на изречения“, храня надежда, че каквото и да ме очаква, искам да го посрещне с отворени очи и стих сред приятели. Не знам кой от вас живее както иска, на мен просто ми се налага. Добрата дума помага!
Като читател знам, че именно читателят има последната дума. Или първата, при втора среща.
Та …след прочетеното дано има и …следваща среща с ведра усмивка!
Доскоро! Може би…

ДАНО НЕ ПРОЗВУЧИ НЕСЕРИОЗНО, ЗАЯДЛИВО ИЛИ АРХАИЧНО... НЕ Е АДАПТИРАНА ВЕРСИЯ НА КАЗАНОТО ОТ ФЕРДИНАНД, КОГОТО ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗАПИТАЛИ КОЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО В ЕДИ-КОЙ СИ ГРАД.
В ИЗБЛИК НА ОСТРОУМИЕ ТОЙ С АПЛОМБ ОТВЪРНАЛ:
"ВЛАКЪТ ЗА СОФИЯ!..."
ДАНО НЕ СТАНЕ НЕИЗБЕЖНАТА ИСТИНА И ЗА ХОРАТА НА МОНТАНА!
МОНТАНА - МОЯТ РИМ И МОЯТА ГОЛГОТА!
КНИГИ НА ПИСАТЕЛЯ МАРТЕН КАЛЕЕВ
НЮАНСИ
философска лирика
Издателство MegaPrint BG LTD - София, 2025

Книгата е спечелила конкурс
по Програмата
"Помощ за книгата" - 2024 г.
на
Министерството на културата


НЮАНСИ
философска лирика
Мартен Калеев - автор, компютърен дизайн, корица;
Димитър Христов - редактор;
Снимки - Цочо Бояджиев, Мартен Калеев;
Картини, рисунки, илюстрации - Теодоси Антонов,
Румен Статков, Бела Антонова, Мартен Калеев,
Валентин Герасимов;
Мариана Тодорова - коректор.
МНЕНИЯ ЗА "НЮНСИ" в аванс
Здравей!
С други думи – това е от най-доброто, което съм чел през
последните три десетилетия от български автор.
Не се учудвам – ти си сред кохортата интелигентни писатели,
така че това е обяснимо.
Наскоро накарах сина ми да преведе (той знае японски, както
и китайски) класически японски петостишия.
Пуснах ги в "Словото", защото това е всъщност поетическата
оригинална форма в онази поезия.
Хайку е импресивна експериментална форма, тя в същинския си
вид е имала твърде прозаично предназначение, но сега
е обхванала света като епидемия.
Ти си мислител и прозаик, и мисля, че това всъщност е
продължение – или друга форма – на творчеството ти.
Много успешна!
А за нашата поетическа традиция – просто експеримент и то
формален, който няма да се наложи в литературния ни процес.
Но в случая, както е с теб, си е великолепен опит
и проверка на дарбата.
Така че продължавай, аз на твое място бих помислил
да ги събера в една книга – дори само като доказателство
за безкрайните възможности на великия български език.
А аз да помисля за една страница във вестника.
С братска прегръдка:
Есенски
Асен Асенов
МИГЪТ Е СЪСТОЯНИЕ НА ВЕЧНОСТТА
„Нюанси“ на Мартен Калеев е особена книга и тя няма за цел да сведе до съзнанието на читателя еднопосочно или еднополюсно преживяване, което е кодирано в текстовете, снимките и рисунките. Тристишията са само претекст, дори метатекст, който провокира състояние на преживяване и осмисляне на мига във всички негови нюанси и значения. Всяко тристишие, в цялата условност на думата, се разслоява във времето и ни подтиква към възможността да преминем отвъд незначителното, баналното или пренебрежимото. За да се изправим сами срещу себе си и личния необят на чувствата и фантазията, а в нас да отеква въпросът доколко сме значими в и чрез миговете, които са „категорични като гвоздеи в нечие разпятие“, вкл. и в нашето.
И се стъписваме пред тази крайна пестеливост от думи и неочаквани гледни точки, провокиращи обрати и явни насърчавания да търсим различното, необикновеното, другото.
Всъщност мигът ни поглъща!
Мигът вече не е „безличният той, един от многото“, не е време, а състояние, мисъл, последица, оценка за минало и бъдеще. Когато четем текста, гледаме илюстрациите, ние сякаш се озоваваме в различния ни „друг живот“. Картините и състоянията, загатнати в три реда, се превръщат във Вселена, която можеш да разшириш и допълниш. Дори да не сме в подходящото духовно съсредоточаване, след непредубедения прочит едва ли ще се поколебаем да се отдадем на съзерцателното и философско преосмисляне на образите, състоянията, репликите, изповедите, дори афористичните максими.
Мартен Калеев е директен и в текстовете, и в рисунките, и в цялостната концепция на книгата, но в нужната степен на деликатност и такт, с „допустимата“ степен на интелигентност. Но това не е оценка за него, а за сътвореното от него – не за пръв той е провокативен и експериментира чрез сътвореното. И така разбираме, че има защо тази книга да бъде написана именно от Мартен Калеев – без да натрапва изкуството на пишещия, провокира ни да го дописваме със сърцата си и умовете си.
Затова Мартен Калеев донякъде се превръща в наш предсказател, твърде личен и деликатен в своеобразното почукване на тривиалната черупка на живота ни. За да провери сетивата ни – дали са живи, а мислите ни – дали са бистри и пъргави. Всичко в тази книга предвещава и предполага интимност, близост, споделеност, изповедност и извисеност между автор и читател, респ. зрител. Авторът не се надвиква с хорската шумотевица и не настоява да бъде чут. Той шепне, подсказва, намеква деликатно и проверява емоционалната ни менталност чрез възможността да си изградиш образ по избор – той е направил само ремарките,останалото е лично решение и предпочитание.
Възможността за избор на читателя дали да се остави на равнодушието пред думи като участ и предопределеност, или да използва тази книга като трамплин към мечти, пориви, прозрения.
А защо не и до преоткриване на себе си…
Когато прочетем книгата „Нюанси“ на Мартен Калеев осъзнаваме, че светът никога не е бил и не е едноизмерен, а е пъстър, предизвикателен, неочакван като проглеждане, като внушение на ясновидец. Интуитивно сме спечелени за нов вид чувство-състояние – удовлетвореност или тиха меланхолия на мислещия и чувствителния човек, който все е опитвал да си намери мястото след философското преподреждане на света, та най-сетне да въздъхне. Този свят, който е предизвикателство да си в него и да оцеляваш, да останеш изправен, защото сякаш помирението с него изглежда невъзможно до абсурд. Със своята многопластовост книгата на Мартен Калеев „Нюанси“ ни кара да видим нюансите на общия ни живот „върху тази бясна планета“, върху която един автор прави възможен шепотът на думите да не затихва в мига на неговото изричане.
КОГАТО НЮАНСИТЕ СА БЕЗБРЕЖНИ
Марина Матеева
Авторът на книгата „Нюанси“ Мартен Калеев е добре познат на лит ератур нат а публика с многоликото си присъствие в полето
на художественото с лово.
Неговите „Нюанси“ обаче приковават вниманието на читателя по нов начин. В „Нюанси“- те многоцветни сбъдвания и не сбъдвания
са концентрирани в рамките на филигранни тристишия, прегърнати от великолепни графични изображения – фотоси и рисунки на известни и обичани автори, както и на самия Калеев. Неуловими и същевременно релефни са образите
и миговете, изрисувани в рамките на тези тристишия, устремени сякаш към докосване на не възможното, към откриване на неоткриваемото , към съпреживяване на недостижимото. Колкото
и нетипично да е за тази художествена форма, дори социалната тема присъства в „Нюанси“-те – с точността на умел диагностик авторът напипва някои неиз лечими болки , които бележат
днешния ден на българина.
Изострената чувствителност на лирика го води към неочаквани съзерцания и болезнени откровения, които се извисяват над делничното и привидното. И неотменно, въпреки премрежения
от самотата поглед, се устремяват към
красотата на този наш свят – отричана и жадувана, безпомощна и всемогъща –
която сме обречени да търсим и да откриваме въпреки всичко.
Дори когато почти сме повярвали, че тя е непостижима. „Нюанси“ на Мартен Калеев е артистична и изящна книга.
А понякога именно нюансите доминират и
променят същността на емоцията, на образа и на възприятието. Понякога те са неизбе жни, а когато ги доловим, стават безбрежни. Защото са еманация на същественото, което,
както казва Малкият Принц, „се вижда само със сърцето“.
Убедена съм, че българският читател заслужава тази книга. И че почти за бравените стари обувки заслужават някой да им обуе нови пътища (виж стр. 13).
А словото е в началото на всички пътища.

В крайчеца на живота
все още съм
пулсиращо ъгълче.
Дано в края на 2025 година разсмеем повече хора,
отколкото в началото ѝ!
Наздраве!!!
ДИНОЗАВРИЯ
С МОИТЕ ЗЕМЛЯЦИ И РОДСТВЕНИЦИ:
ПРЕВОДАЧА НА МАРКЕС, БОРХЕС, КАРПЕНТИЕР, УНАМУНО, ПЕСОА - РУМЕН СТОЯНОВ
И
С ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС" ЙОРДАН АТАНАСОВ,
ГОВОРИМ ЗА КУРИОЗИТЕ И ПОСТИЖЕНИЯТА В СВЕТОВНАТА И В НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА, ЗА ИЗПИТАНИЯТА НА ПРЕВОДАЧА, ЗА СЕЛО ДРАГАНОВО И ЗА НЕГОВИТЕ БЕЗБРОЙ ВРЪЗКИ ПО СВЕТА.
СТИХОРАБОТНИЦИ С ОБЩА КАУЗА, КОИТО МАЙ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ,
ЧЕ СМЕ ОБИТАТЕЛИ НА ... ПОЕТИЧЕСКАТА ДИНОЗАВРИЯ.
ДОМАКИН БЕ РБ "ГЕО МИЛЕВ" - МОНТАНА, С ПОДКРЕПАТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - МОНТАНА,
АЗ, КАТО МОДЕРАТОР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ ОТ ОБЛАСТ МОНТАНА.

Публикацията е в съботния брой - 15 юни 2024 г. на в. "24 часа".
Поради начина на оформяне на блока върху страницата: моето мнение относно "Моето любимо стихотворение" е поставено след края на стихотворението "Здравей, самота" на поета Dario Jaramillo Agudelo!
Поради неочаквания интерес във ФБ и за да внеса яснота, ето моето мнение:

Четенето на поезия е сравнително „лесна“ работа.
Но разбирането ѝ, особено осмислянето ѝ, приемането ѝ, е нещо като съдбовен, интимен избор.
Изисква емоционална и интелектуална подготвеност, към които цял живот прибавяш и те все си остават някак непълни и недовършени.
В душата на всеки понякога се гонят кълбовидни мълнии и точно когато няма никакви изгледи те да бъдат укротени, изведнъж попадаш на текст, който ги смирява и дори подрежда хаоса в теб. Внезапно си проникнал в нечия съкровена истина, която много прилича на …твоята.
Обгръща те обаятелна близост.
Става ти по-тихо, дори загубената надеждата се е завърнала и те съзерцава на прага на душата ти!
Всеки си има своя причина да чете или да не чете поезия.
Да избира кое стихотворение да му е любимо – то, наистина любимото стихотворение, в никакъв случай няма и не съдържа ултимативен смисъл, т.е. не се отнася за всички.
В днешния „неограничен“ пазар на наслажденията тихата съзерцателност и вглъбяване е лечебната доза на отрезвяването и смирението ни.
През тях можем да понесем дори себе си, а животът ни да не прилича на епикриза!
Ето една моя „находка“, от многото, над които дъхът ми се е стаявал. Този текст ме откри и завладя. Обяснението „на защо“ е в него.
Както и липсата на точен отговор!
мартен калеев

ЕТО И МОЯТ ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ВСИЧКО:
Годините постепенно реализират своя "времеви апартейд", като след определени събития ни класифицират като "необходими" или "излишни" хора.
Въпрос на елементарно броене - на позвъняванията, след които се чува приятелски глас "Как си?"
Е, как сте?
...Не пропускайте позвъняванията... за да не им изпуснете бройката!
Let’s talk
Dario Jaramillo Agudelo
https://revistadiners.com.co/cultura/63239_homenaje-al-escritor-dario-jaramillo-agudelo/
Здравей, самота
Добре дошла, стара приятелко,
вярвах, че отсъстваш, а ти си била тук
скрита, смутена с мен;
добре дошла, сега като те виждам,
добре дошла, повече твой
е този дом, пулсирането на кръвта ми,
приемам те в обширното време на стихотворението,
в сладкия
сън, в изтръпването на лявата ми ръка,
изкъпи се с мен, сега един горещ душ,
който бие в гърба,
- а, голи, да, ти и аз сме едно -
заеми ми една от белите ти памучни ризи,
ела, да изпием едно кафе, без захар: както го пия
само с теб,
приятелко, досаднице, сянко,
да пушим, да видим как се променя цвета на планината,
слей се с мен, че да мога да гледам как
се зазорява,
ела, изпей ми една песен, понеси смеха ми,
за да се наслаждавам докрай, великодушна моя,
поведи ме, приветлива, към тази или онази книга,
нека ти почета на глас и ми кажи ако се отегчиш,
стани музика, възглавница; преобрази, магьоснице,
твоята същност в дим, на прага на виденията,
опивай се с мен от свещената еуфория на мълчанието,
халюцинирай, момиче на живота ми, и разкажи твоя разказ,
докато аз, неумел, пиша под твоя диктовка,
умълчавай винаги всяко очакване или надежда,
че да не усещам времето,
и танцувай с мен танца на усмивката
в окото на ума,
докато паднем, неразривно слети, поразени.

Международен фестивал
„СВЯТО СЛОВО“ –
Майски срещи на славянските творци -
БУРГАС `2024


В месеца на покровителите на Европа – светите братя Кирил и Методий, на българската азбука и славянската книжовност, за осемнадесети път Бургас става домакин на Международния фестивал „Свято слово“ – Майски срещи на славянските творци.
Откриването бе на 27.05.2024 г., от 18.00 ч., в Дом на писателя Бургас, ул. „Вола“ №1.
От първото издание през 2007 г. досега са гостували над 100 писатели от Полша, Хърватия, Русия, Република Северна Македония, Сърбия, Словения, Словакия, Украйна, Чехия, Черна гора, Босна и Херцеговина.
Тази година гости на фестивала бяха:
- Ерик Ондрейичка и Зузана Куглерова от Словакия;
- Милутин Джуричкович и Желка Аврич от Сърбия;
- Виолета Танчева-Златева от РС Македония;
- Леетив Намдаг Жанчивин от Монголия
и поети, писатели и преводачи от България:
- Ана Боянова, Мартен Калеев, Лидия Гълъбова, Иван Брегов, Димана Иванова, Асен Масларски – бард, Антония Филипова,
Васил Люцканов и др.
Във фестивалната програма творците взеха участия в литературни четения, творчески пленери, блиц конкурси за написване на стихотворения, вдъхновени от културните, исторически и природни забележителности на Бургас и на региона – о. Св. Анастасия, Рибарско селище Ченгене скеле, водопад Докузак в Странджа планина, исторически обект „Акве калиде – Термополис“, град-музей Несебър.
Почитателите на поезията се срещнаха с гостите и домакините на „Свято слово” на литературните четения от 27 до 30 май в Дома на писателя - Бургас. В Клуб „Модерен театър“ се състоя авторският концерт на барда Асен Масларски – участник във фестивала.
Акцент в програмата на тазгодишното издание е представянето на антологията "Преоткрити в словото", със съставител и преводач бургаската поетеса Наталия Недялкова – един от координаторите на фестивала.
Над 100 творби на 42 автори от 15 държави, преведени от 9 езика, са събрани в печатното издание. Голяма част от тях са на участници в „Свято слово“ през годините.
Приносът на Международния литературен фестивал „Свято слово“ за разширяване на контактите и сътрудничеството между творците от славянските страни расте с годините. Издадени са десетки книги от и на български език, множат се публикациите в литературни сайтове, списания и вестници, представящи бургаски автори зад граница. В рамките на фестивала се родиха идеи, които се превърнаха в проекти, някои от тях вече реализирани. Подписан бе меморандум за сътрудничество между Бургас и градовете на гостите участници. Все по-често наши творци са гости на литературни фестивали в Хърватия, Полша, Словения, Сърбия, Черна гора и РС Македония.
Организатор на Международния литературен фестивал “Свято слово” е Читалище “Любен Каравелов 1940”, с партньорството на Сдружение Бургаска писателска общност и с финансовата подкрепа на Община Бургас и частни дарители.
Фестивалната програма:
- 27 май от 18 ч. в Дом на писателя – Откриване – представяне и литературно четене на гостите;
- 28 май - Поетично пътуване с кораб из Бургаския залив, „Часът на поета“ на о. Св. Анастасия, а от 18,30 ч. в Дом на писателя - Премиера на сборника „Преоткрити в словото“ – Съвременни писатели в превод на Наталия Недялкова;
- 29 май - Посещение на Исторически обект „Акве Калиде – Термополис“: Минути поезия „Легенди за водата“. Посещение на град Несебър – световно наследство: Литературно четене и песнопения в църквата „Св. Йоан Кръстител“ и Музикално-поетичен спектакъл „Под небесния купол“ в Старата митрополия. 19,30 ч. Клуб „ Модерен театър“ - Концерт на Асен Масларски – участник във фестивала.
- 30 май - В магичната Странджа планина – на гости на с. Стоилово и посещение на водопад Докузак, събрал водите на 9 извора. Блиц-конкурс за написване на мистична поезия.
- 18.30 ч. в Дом на писателя – Награждаване на отличените в конкурса „Мистична поезия“ . Закриване на фестивала.
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
|---|---|---|---|
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРИ
ДОБРА ДУМА
ЗА ТАЛАНТИВ ПРИЯТЕЛ
Многобройните почитатели на на Здравка Евтимова изпълниха отдел „Читални“ на РБ „Гео Милев“ - Монтана.
Повод за първото ѝ гостуване в областния град е нейната книга „Луничави разкази“. Здравка Евтимова говори откровено за житейския си път, за човечността, добротата и обичта към обикновения човек.
Словото ѝ премина през темите за красотата и богатството на българския език, както и за знанието като ценност. То бе адресирано главно към присъстващите млади хора.
Писателят Мартен Калеев връчи на Здравка Евтимова цветя и Поздравителен адрес от Дружеството на писателите от област Монтана, чийто председател е. В отговор тя благодари на всички, като нарече писателя Мартен Калеев "талантлив побратим, чийто книги са национално богатство."
![]() | ![]() | ![]() |
|---|---|---|
![]() | ![]() | ![]() |
65
К Р А Ч К И
ОТ
Л Ю Л К А Т А
на






- Кой ви е казал, че трябва да пиша литературно?!?
И логически, и емоционално отдавна не се побирам в „литературни канони“.
След като седна пред белия лист, се втурвам като буревестник над кипящо море, разлюляно от безумие.
Защото вие лично ми прошепнахте:
- Доброто и Злото са съратници, дори са едно и също Нещо!
Днес пък аз ще Ви прошепна:
- Това Нещо отдавна не съществува! Моля, запазете го в тайна! Защото иначе смъртта може да се пропие.
Или да се влюби...
От деня, когато го разбрах, съм:
яхнал черна котка,
свръх реалистичен,
преследвам съдбата си!“
"АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН"...
Защото… отдавна живея в Северозапада!
И му принадлежа!
Защото тук нещата са и така, и иначе,
ама не съвсем „така“!
В Северозапада, а не другаде, дори целувката на Юда може да те сгодява и жени, без на някой да му пука за мнението на Спасителя.
Мязаме на отшелници, които презират кръста, защото болката помнят и я преживяват ежедневно, ама по адрес на спасението вече …дори не се псува, повдигаш рамене и отминаваш за …някъде си.
А толкова ни обещаваха! Затова тук дори истината /не отскоро!/ е някаква си!
У Северозапада да си ерудиран, възпитан и фин е непростима вина.
Е, чувам, че и другаде май било така – налага се да живееш нащрек! Сигурен си,
че все някой те държи на мушка и чака сгодния момент.
Въпросът не е дали, а кога!
Едва ли ще пропусне… да те уцели – според родните хронисти Вилхелм Тел и Кид Шелийн са вземали от нашенци частни уроци. И не само по стрелба! Колкото до Кет Балу …щяла да си обръсне краката чак за Великден …в ефир, за да произведе „гореща“ новина. Щяла да пусне селфита във Фейса, но едва след като обиколи няколко телвизии…
Тук новогодишните празници са с привкус на меланхолична есен и с безброй блянове… за по-скорошно милостиво и продължително циганско лято!
Да, ще сменим календара, но душата ни ще остане все същата. За да се противи на бакалските сметки и да ни нашепва:
- Ако искаш истинско сбъдване и през новата година, пробвай с добро! То е спасителната котва на големия кораб „Живот“ в пристана „Остани човек завинаги“!
Дори в Северозапада, с който България започва или свършва!
Въпреки или заедно с нас самите…



Лесно е когато животът е усмихнат, лек и чаровен!
Но когато не е?
Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш под бездушен таван?
Когато шепнеш наум:
- „Господи, толкова си хубава! Дори сянката ти е хубава!“
…А тя отминава. Всъщност, не се познавате!
Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам! Неизвестно колко необходим и доколко излишен.
Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:
- Искаш дъжд? Тогава измисли облак!
Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а Истината е необитаема?...
CLICKBAIT – това не е Животът!
Крайно време е да се откажа от своя естетически и житейски опит.
Пречи ми!
Ежедневно хора и факти потвърждават прошепнатото:
- Човек, това звучи подозрително!
Нямам никаква представа какъв ще е епилогът на живота ми.
В душата ми набира неудържима инерция аксиомата:
"Познавателната сила на човека е все по-недостатъчна и все по-излишна в среда, в която користта е константа, а посредствеността – идол!"
Нима не ни втръсна кой след/пред кого да се натиска да стане съвършено …противен.
А уж сме симпатяги до един…
Моите истини дори вече не са правдоподобни!
Живея си на стария дрес: улица „Разочарование“, номер – номерът ви е ясен, а градът и страната – вече губят значение.
В тях няма застраховка срещу …„Обезобразен от сполуки!“
Не дали, а кога ще бъдем заклеймени заради непростимия Грях – липса на пълноценен живот. Вече сме си патили за …различното мислене и
несъгласията. Макар да не сме предлагали абсурди като „…нашенският Айнщайн да плете терлици“… На ишлеме!
Пък и Айнщайн-овци по нашия край не се бутат само …от сряда до събота!
„Обзавеждането“ на душата с поносими идеи не е панаирджийски купон, а изисква стратегия, по-велика от тази, на войната."
Някои ми се подхилват – ама друго си е да си мечтаеш в гурме-ресторант нейде из Дубай. В който и да е ресторант, но в Дубай – поне едно „завидно“ селфи можеш да си постнеш у Фейса от мястото на събитието, нали?!?
А вече дори не заспиваме.
Ами ако пропуснем момента на събуждането?
Искаме да събираме сънищата си, но не можем …да сънуваме.
Фарс е животът в този град и в тази държава! Не ми звучи утешително – фарсът може би е търсене на истинската същност!
Може би…
Дано отново да не се задават дни, през които ще ни е толкова студено, че и сенките ни ще носят шапки!!!
Ако ви се струвам като абсурдна шега, не ме вземайте на сериозно. Моретата в нас идват на приливи и само понякога преливат през очите ни.
От война към война! Да вървим!
„Човекът е изключително изобретателен в причиняването на мъчения!“
Може би светът ме чака да завия зад ъгъла, да затръшна вратата, за стане справедлив, добър и нормален.
Но ЕДВА след моето изчезване!

![]() | ![]() |
|---|---|
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |
Представяне на "Преселението" на проф. Боян Биолчев
в РБ "Христо Ботев" - град Враца

Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...

Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...

Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...

Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...


Откриване на барелеф на поета Гео Милев в РБ "Гео Милев" - Монтана, с побратима Теодосий Антонов. Ей така, да си се имаме "на коричка". Снимка: Пенка Вацкова.
Най-голямата инвестиция е инвестицията
в човечност!

Нито една капка дъжд
не пада на случайно място!

ЗДРАВЕЙТЕ!

Вълнуваща и полезна среща с проф. Радка Аргирова и
Юлия Пискулийска
/част от поредицата срещи с изтъкнати учени и творци, които съм реализирал през годината/









БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ
![]() Алманах "Огоста 2022"Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя! | ![]() Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022" - очи в очи с въпроса - имаха ли смисъл всичките усилия през тези години? | ![]() Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на СеверозападаПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада |
|---|---|---|
![]() Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на СеверозападаПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада | ![]() Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022" | ![]() Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Съдът на читателя - да го посрещнем! |
![]() Алманах "Огоста 2022"Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада | ![]() Мартен Калеев Алманах "Огоста" - 10 годиниПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя! |
ДЕСЕТ ГОДИНИ АЛМАНАХ "ОГОСТА" Е КАРДИОГРАМА НА ВРЕМЕТО
Вече десет години Алманах „Огоста“ е националното издание на Северозапада и интелектуалното лице на Монтана. Обединява над триста автори от различни видове изкуства.
През 2021 година Дружеството на писателите от област Монтана навърши шестнадесет години, а заедно с Община Монтана през 2013 година поставиха Алманаха на литературната карта на страната. Вече десет години чрез него се изнася духовност в редица страни, където живеят българи или се изучава български език. На неговите страници за първи път са публикувани десетки творби и текстове от лабораторията на творците, които едва по-късно са били завършвани в самостоятелни проекти и книги, получавали са признание и в страната, и в чужбина. Творческият възрастов диапазон е от седемнадесет до деветдесет и две години. Съизмерването на талантите е в свободна и пряка конкуренция на текстове, без значение от пристрастия и принадлежности към литературни кръгове и общности. На алманаха, като престижно поле за изява, са се доверявали както земляци и млади дарования, още търсещи своя облик, така и признати автори от академичните среди, творци с безспорен авторитет сред носителите на престижни национални и на европейски награди, световни имена в прозата и поезията от пет континента.
Във всеки брой алманах „Огоста“ отбелязва и припомня годишнини, творби и творчески биографии на значими автори от Северозапада и страната с принос към националната и световна културна съкровищница. Изданието търси и намира своите духовни побратими и у нас, и по света, някои от които са в центъра на духовни средища, училища, творчески кръгове, арт салони, вестници и телевизии, университети и др. поприща. В България и в чужбина, на хартиен и в електронен вариант, Алманахът достига до над седемдесет библиотеки, до автори и читатели от балканските страни и още от Бразилия, Куба, Аржентина, Китай, Испания, Гърция, Кипър, Австралия и много други държави. Бяха открити и се утвърдиха връзки със земляци от Чикаго, Ню Йорк, Ню Мексико, Лондон, Сидни, Милано, Франкфурт, Рим и другаде – списъкът е дълъг. В рубричните панели „Психограми на безсмъртието“ и „Духовни виадукти“ са публикувани десетки уникални образци на изкуството в превод от английски, португалски, испански, руски, японски и др. езици.
За пръв път бяха публикувани уникални и неизвестни страници за Радичков, за Паскин, за нашенеца Давид Банков – мъж-първопроходник и меценат на изкуствата, който основава 12 града в Бразилия.
Не случайно през годините получихме десетки пожелания и благодарности, вкл. и от такива авторитети като Anderson Braga Horta, бразилски писател, дълги години законодателен директор на Камарата на депутатите в Националния конгрес (Парламента), със заслуги към разпространението на българската книжнина. Можем да прибавим и благодарствените писма на посолството на Бразилия, на автори от Латинска Америка.
Съвместно с българския Пен-Център и с Националния литературен музей в рубриката „И своя корен ще докосна сам“ осветяваме имена, разнасящи българското слово и писменост по света.
Създадени са и се поддържат връзки с регионални писателски общности и издания от Пловдив, Бургас, Добрич, София, Видин, Враца, Ботевград и др. градове.
В рубричния панел „Духовни виадукти“ са представени автори, които вече са на световния литературен глобус и са център на активна духовна дейност в престижни издания, електронни медии, интелектуални кръгове. Те нито за миг не са прекъснали връзката си с родната земя. Алманахът всъщност издирва родолюбци и духовни люде, с които обединява усилията си, за да дадем ясен отговор на питането „Що сторихме „ний за свой си край“, град и държава?
Според оценката на видни интелектуалци, алманахът вече е сред водещите издания в страната, чието измерение далеч надхвърля националните ни граници!
В издирвателската дейност направихме открития, едно от които е проф. Галя Симеонова-Конах, родом от Митровци, професор в университета във Варшава, която ни изпрати специален материал, посветен на Барон фон Петър Парчевич – изследване на полски литературни и исторически източници, който хвърлят нова светлина върху живота и делото на Парчевич и борческия Кипровец.
Десетки са благодарствените писма от наши автори, които очакват изданието като нова надежда. Защото смисълът на подобно издание е да насърчава творците да създават културен климат там, където има пренебрежителни и колебливи гости в отговорите си на Що е това Северозапад? Сякаш са убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета, „културен пущинак“ и екзотичен говор. Именно тук, в дивния, мил и енигматичен Северозапад засаждахме и отглеждахме думи. Алманахът ни се превърна в духовно кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все ще си утолиш жаждата, ще имаш възможност да почувстваш човечността и красотата на изкуството, а според древните, само то ни прави богоравни.
Днес, когато материалната нищета често подава ръка на духовната мизерия в национален мащаб се опитваме да не олекваме откъм човечност. Окото, което чете, никога не е безучастно, а още по-малко - безпристрастно. Зад всеки изписан ред, зад всяка картина внимателният читател може да долови копнеж, мечтание, усмивка, сълза. Ритъм на приятелско сърце!
И алманах „Огоста“ е неговата кардиограма!
НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ
"Иван Давидков"
Монтана - 2022 година
СНИМКИ на работни моменти
от заседанието на ЖУРИТО ОТ 16 СЕПТЕМВРИ
2022 г. В НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ - СОФИЯ!
![]() | ![]() | ![]() |
|---|---|---|
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
Необходими уточнения, почти като в стила на …“Когато гръм удари, как ехото /не/заглъхва“:
1. Яна Кременска е първият носител на Националната литературна награда „Иван Давидков“ – Монтана, 2022.
2. В конкурса няма „класиране на останалите“ номинирани – кой е четвърти, трети, втори и пр. Това е недомислица, изплувала и тиражирана незнайно откъде, макар да е знайно „Кой“!!! Номинираните бяха съобщени от акад. Зарев, председател на журито, по азбучен ред! Знам го, защото бях водещ на церемонията и засега имам и слух, и памет.
3. Наградите не са изработени от Т.А! Същото като …казаното по-горе!
4. За конкурса бяха представени книги, не лобита. Трябва да отбележа присъствието на талантливи млади хора, доверили своите текстове на издателство „Ars“-„Scribens“. Например Ренета Бакалова. И още като нея! Ярки, талантливи, с бъдеще!!! Ясно е, че има защо да бъдат благодарни за усилията на Валентин Дишев, който с основание ги е подкрепил. И като следя какво става и с други награди, явно е, че не само аз мисля така!
5. Тони Теллалов е поет!
6. Залата беше изпълнена с хора, които имаха сериозно присъствие в „интелектуалния живот“ на Монтана и региона. А беше …петък, 11,30 ч.!
7. Този конкурс има потенциал да се развие и усъвършенства. Но това не може да стане преди да бъдат спазени редица условия. Въпрос на друг разговор, не на монолог!
8. Накратко, импровизирано, без претенция за изчерпателност:
Поезията е опит да се опише човешката душа, не да се съизмерват мускули. Думите са тихи и пристъпват в душите ни. Според това какво ще заварят в тях, редят своите приказки. Абсурдно е да се очаква, че конкурсът ще е произнасяне като последна инстанция за абсолюти – този талантлив, онзи не е. Това е нелепо и ненужно, макар в толкова конкурси да се натрапва това явление.
Опитваме се с този конкурс да си спомним за красивото слово на един голям самобитен талант, успял да остави съкровище от стихове, есета, картини, и десетки текстове, в които усещаме как диша животът и как преглъща сълзите си. Да му се поклоним. Да насърчим неговите следовници.
Нито повече, нито по-малко.
Ако някой не разбира това, значи не заслужава да разбира философията на живота, и нека си остане жалък самодържец в малката си държавица на неговото самотно его.





















































































































































