МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт
ДИНОЗАВРИЯ
С МОИТЕ ЗЕМЛЯЦИ И РОДСТВЕНИЦИ:
ПРЕВОДАЧА НА МАРКЕС, БОРХЕС, КАРПЕНТИЕР, УНАМУНО, ПЕСОА - РУМЕН СТОЯНОВ
И
С ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС" ЙОРДАН АТАНАСОВ,
ГОВОРИМ ЗА КУРИОЗИТЕ И ПОСТИЖЕНИЯТА В СВЕТОВНАТА И В НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА, ЗА ИЗПИТАНИЯТА НА ПРЕВОДАЧА, ЗА СЕЛО ДРАГАНОВО И ЗА НЕГОВИТЕ БЕЗБРОЙ ВРЪЗКИ ПО СВЕТА.
СТИХОРАБОТНИЦИ С ОБЩА КАУЗА, КОИТО МАЙ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ,
ЧЕ СМЕ ОБИТАТЕЛИ НА ... ПОЕТИЧЕСКАТА ДИНОЗАВРИЯ.
ДОМАКИН БЕ РБ "ГЕО МИЛЕВ" - МОНТАНА, С ПОДКРЕПАТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - МОНТАНА,
АЗ, КАТО МОДЕРАТОР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ ОТ ОБЛАСТ МОНТАНА.
Публикацията е в съботния брой - 15 юни 2024 г. на в. "24 часа".
Поради начина на оформяне на блока върху страницата: моето мнение относно "Моето любимо стихотворение" е поставено след края на стихотворението "Здравей, самота" на поета Dario Jaramillo Agudelo!
Поради неочаквания интерес във ФБ и за да внеса яснота, ето моето мнение:
Четенето на поезия е сравнително „лесна“ работа.
Но разбирането ѝ, особено осмислянето ѝ, приемането ѝ, е нещо като съдбовен, интимен избор.
Изисква емоционална и интелектуална подготвеност, към които цял живот прибавяш и те все си остават някак непълни и недовършени.
В душата на всеки понякога се гонят кълбовидни мълнии и точно когато няма никакви изгледи те да бъдат укротени, изведнъж попадаш на текст, който ги смирява и дори подрежда хаоса в теб. Внезапно си проникнал в нечия съкровена истина, която много прилича на …твоята.
Обгръща те обаятелна близост.
Става ти по-тихо, дори загубената надеждата се е завърнала и те съзерцава на прага на душата ти!
Всеки си има своя причина да чете или да не чете поезия.
Да избира кое стихотворение да му е любимо – то, наистина любимото стихотворение, в никакъв случай няма и не съдържа ултимативен смисъл, т.е. не се отнася за всички.
В днешния „неограничен“ пазар на наслажденията тихата съзерцателност и вглъбяване е лечебната доза на отрезвяването и смирението ни.
През тях можем да понесем дори себе си, а животът ни да не прилича на епикриза!
Ето една моя „находка“, от многото, над които дъхът ми се е стаявал. Този текст ме откри и завладя. Обяснението „на защо“ е в него.
Както и липсата на точен отговор!
мартен калеев
ЕТО И МОЯТ ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ВСИЧКО:
Годините постепенно реализират своя "времеви апартейд", като след определени събития ни класифицират като "необходими" или "излишни" хора.
Въпрос на елементарно броене - на позвъняванията, след които се чува приятелски глас "Как си?"
Е, как сте?
...Не пропускайте позвъняванията... за да не им изпуснете бройката!
Dario Jaramillo Agudelo
https://revistadiners.com.co/cultura/63239_homenaje-al-escritor-dario-jaramillo-agudelo/
Здравей, самота
Добре дошла, стара приятелко,
вярвах, че отсъстваш, а ти си била тук
скрита, смутена с мен;
добре дошла, сега като те виждам,
добре дошла, повече твой
е този дом, пулсирането на кръвта ми,
приемам те в обширното време на стихотворението,
в сладкия
сън, в изтръпването на лявата ми ръка,
изкъпи се с мен, сега един горещ душ,
който бие в гърба,
- а, голи, да, ти и аз сме едно -
заеми ми една от белите ти памучни ризи,
ела, да изпием едно кафе, без захар: както го пия
само с теб,
приятелко, досаднице, сянко,
да пушим, да видим как се променя цвета на планината,
слей се с мен, че да мога да гледам как
се зазорява,
ела, изпей ми една песен, понеси смеха ми,
за да се наслаждавам докрай, великодушна моя,
поведи ме, приветлива, към тази или онази книга,
нека ти почета на глас и ми кажи ако се отегчиш,
стани музика, възглавница; преобрази, магьоснице,
твоята същност в дим, на прага на виденията,
опивай се с мен от свещената еуфория на мълчанието,
халюцинирай, момиче на живота ми, и разкажи твоя разказ,
докато аз, неумел, пиша под твоя диктовка,
умълчавай винаги всяко очакване или надежда,
че да не усещам времето,
и танцувай с мен танца на усмивката
в окото на ума,
докато паднем, неразривно слети, поразени.
Международен фестивал
„СВЯТО СЛОВО“ –
Майски срещи на славянските творци -
БУРГАС `2024
В месеца на покровителите на Европа – светите братя Кирил и Методий, на българската азбука и славянската книжовност, за осемнадесети път Бургас става домакин на Международния фестивал „Свято слово“ – Майски срещи на славянските творци.
Откриването бе на 27.05.2024 г., от 18.00 ч., в Дом на писателя Бургас, ул. „Вола“ №1.
От първото издание през 2007 г. досега са гостували над 100 писатели от Полша, Хърватия, Русия, Република Северна Македония, Сърбия, Словения, Словакия, Украйна, Чехия, Черна гора, Босна и Херцеговина.
Тази година гости на фестивала бяха:
- Ерик Ондрейичка и Зузана Куглерова от Словакия;
- Милутин Джуричкович и Желка Аврич от Сърбия;
- Виолета Танчева-Златева от РС Македония;
- Леетив Намдаг Жанчивин от Монголия
и поети, писатели и преводачи от България:
- Ана Боянова, Мартен Калеев, Лидия Гълъбова, Иван Брегов, Димана Иванова, Асен Масларски – бард, Антония Филипова,
Васил Люцканов и др.
Във фестивалната програма творците взеха участия в литературни четения, творчески пленери, блиц конкурси за написване на стихотворения, вдъхновени от културните, исторически и природни забележителности на Бургас и на региона – о. Св. Анастасия, Рибарско селище Ченгене скеле, водопад Докузак в Странджа планина, исторически обект „Акве калиде – Термополис“, град-музей Несебър.
Почитателите на поезията се срещнаха с гостите и домакините на „Свято слово” на литературните четения от 27 до 30 май в Дома на писателя - Бургас. В Клуб „Модерен театър“ се състоя авторският концерт на барда Асен Масларски – участник във фестивала.
Акцент в програмата на тазгодишното издание е представянето на антологията "Преоткрити в словото", със съставител и преводач бургаската поетеса Наталия Недялкова – един от координаторите на фестивала.
Над 100 творби на 42 автори от 15 държави, преведени от 9 езика, са събрани в печатното издание. Голяма част от тях са на участници в „Свято слово“ през годините.
Приносът на Международния литературен фестивал „Свято слово“ за разширяване на контактите и сътрудничеството между творците от славянските страни расте с годините. Издадени са десетки книги от и на български език, множат се публикациите в литературни сайтове, списания и вестници, представящи бургаски автори зад граница. В рамките на фестивала се родиха идеи, които се превърнаха в проекти, някои от тях вече реализирани. Подписан бе меморандум за сътрудничество между Бургас и градовете на гостите участници. Все по-често наши творци са гости на литературни фестивали в Хърватия, Полша, Словения, Сърбия, Черна гора и РС Македония.
Организатор на Международния литературен фестивал “Свято слово” е Читалище “Любен Каравелов 1940”, с партньорството на Сдружение Бургаска писателска общност и с финансовата подкрепа на Община Бургас и частни дарители.
Фестивалната програма:
- 27 май от 18 ч. в Дом на писателя – Откриване – представяне и литературно четене на гостите;
- 28 май - Поетично пътуване с кораб из Бургаския залив, „Часът на поета“ на о. Св. Анастасия, а от 18,30 ч. в Дом на писателя - Премиера на сборника „Преоткрити в словото“ – Съвременни писатели в превод на Наталия Недялкова;
- 29 май - Посещение на Исторически обект „Акве Калиде – Термополис“: Минути поезия „Легенди за водата“. Посещение на град Несебър – световно наследство: Литературно четене и песнопения в църквата „Св. Йоан Кръстител“ и Музикално-поетичен спектакъл „Под небесния купол“ в Старата митрополия. 19,30 ч. Клуб „ Модерен театър“ - Концерт на Асен Масларски – участник във фестивала.
- 30 май - В магичната Странджа планина – на гости на с. Стоилово и посещение на водопад Докузак, събрал водите на 9 извора. Блиц-конкурс за написване на мистична поезия.
- 18.30 ч. в Дом на писателя – Награждаване на отличените в конкурса „Мистична поезия“ . Закриване на фестивала.
ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРИ
ДОБРА ДУМА
ЗА ТАЛАНТИВ ПРИЯТЕЛ
Многобройните почитатели на на Здравка Евтимова изпълниха отдел „Читални“ на РБ „Гео Милев“ - Монтана.
Повод за първото ѝ гостуване в областния град е нейната книга „Луничави разкази“. Здравка Евтимова говори откровено за житейския си път, за човечността, добротата и обичта към обикновения човек.
Словото ѝ премина през темите за красотата и богатството на българския език, както и за знанието като ценност. То бе адресирано главно към присъстващите млади хора.
Писателят Мартен Калеев връчи на Здравка Евтимова цветя и Поздравителен адрес от Дружеството на писателите от област Монтана, чийто председател е. В отговор тя благодари на всички, като нарече писателя Мартен Калеев "талантлив побратим, чийто книги са национално богатство."
65
К Р А Ч К И
ОТ
Л Ю Л К А Т А
на
"АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН"...
Защото… отдавна живея в Северозапада!
И му принадлежа!
Защото тук нещата са и така, и иначе,
ама не съвсем „така“!
В Северозапада, а не другаде, дори целувката на Юда може да те сгодява и жени, без на някой да му пука за мнението на Спасителя.
Мязаме на отшелници, които презират кръста, защото болката помнят и я преживяват ежедневно, ама по адрес на спасението вече …дори не се псува, повдигаш рамене и отминаваш за …някъде си.
А толкова ни обещаваха! Затова тук дори истината /не отскоро!/ е някаква си!
У Северозапада да си ерудиран, възпитан и фин е непростима вина.
Е, чувам, че и другаде май било така – налага се да живееш нащрек! Сигурен си,
че все някой те държи на мушка и чака сгодния момент.
Въпросът не е дали, а кога!
Едва ли ще пропусне… да те уцели – според родните хронисти Вилхелм Тел и Кид Шелийн са вземали от нашенци частни уроци. И не само по стрелба! Колкото до Кет Балу …щяла да си обръсне краката чак за Великден …в ефир, за да произведе „гореща“ новина. Щяла да пусне селфита във Фейса, но едва след като обиколи няколко телвизии…
Тук новогодишните празници са с привкус на меланхолична есен и с безброй блянове… за по-скорошно милостиво и продължително циганско лято!
Да, ще сменим календара, но душата ни ще остане все същата. За да се противи на бакалските сметки и да ни нашепва:
- Ако искаш истинско сбъдване и през новата година, пробвай с добро! То е спасителната котва на големия кораб „Живот“ в пристана „Остани човек завинаги“!
Дори в Северозапада, с който България започва или свършва!
Въпреки или заедно с нас самите…
- Кой ви е казал, че трябва да пиша литературно?!?
И логически, и емоционално отдавна не се побирам в „литературни канони“.
След като седна пред белия лист, се втурвам като буревестник над кипящо море, разлюляно от безумие.
Защото вие лично ми прошепнахте:
- Доброто и Злото са съратници, дори са едно и също Нещо!
Днес пък аз ще Ви прошепна:
- Това Нещо отдавна не съществува! Моля, запазете го в тайна! Защото иначе смъртта може да се пропие.
Или да се влюби...
От деня, когато го разбрах, съм:
яхнал черна котка,
свръх реалистичен,
преследвам съдбата си!“
Лесно е когато животът е усмихнат, лек и чаровен!
Но когато не е?
Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш под бездушен таван?
Когато шепнеш наум:
- „Господи, толкова си хубава! Дори сянката ти е хубава!“
…А тя отминава. Всъщност, не се познавате!
Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам! Неизвестно колко необходим и доколко излишен.
Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:
- Искаш дъжд? Тогава измисли облак!
Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а Истината е необитаема?...
CLICKBAIT – това не е Животът!
Крайно време е да се откажа от своя естетически и житейски опит.
Пречи ми!
Ежедневно хора и факти потвърждават прошепнатото:
- Човек, това звучи подозрително!
Нямам никаква представа какъв ще е епилогът на живота ми.
В душата ми набира неудържима инерция аксиомата:
"Познавателната сила на човека е все по-недостатъчна и все по-излишна в среда, в която користта е константа,
а посредствеността – идол!"
Нима не ни втръсна кой след/пред кого да се натиска да стане съвършено …противен.
А уж сме симпатяги до един…
Моите истини дори вече не са правдоподобни!
Живея си на стария дрес: улица „Разочарование“, номер – номерът ви е ясен, а градът и страната – вече губят значение.
В тях няма застраховка срещу …„Обезобразен от сполуки!“
Не дали, а кога ще бъдем заклеймени заради непростимия Грях – липса на пълноценен живот. Вече сме си патили за …различното мислене и несъгласията. Макар да не сме предлагали абсурди като „…нашенският Айнщайн да плете терлици“… На ишлеме!
Пък и Айнщайн-овци по нашия край не се бутат само …от сряда до събота!
„Обзавеждането“ на душата с поносими идеи не е панаирджийски купон, а изисква стратегия, по-велика от тази, на войната."
Някои ми се подхилват – ама друго си е да си мечтаеш в гурме-ресторант нейде из Дубай. В който и да е ресторант, но в Дубай – поне едно „завидно“ селфи можеш да си постнеш у Фейса от мястото на събитието, нали?!?
А вече дори не заспиваме.
Ами ако пропуснем момента на събуждането?
Искаме да събираме сънищата си, но не можем …да сънуваме.
Фарс е животът в този град и в тази държава! Не ми звучи утешително – фарсът може би е търсене на истинската същност!
Може би…
Дано отново да не се задават дни, през които ще ни е толкова студено, че и сенките ни ще носят шапки!!!
Ако ви се струвам като абсурдна шега, не ме вземайте на сериозно. Моретата в нас идват на приливи и само понякога преливат през очите ни.
От война към война! Да вървим!
„Човекът е изключително изобретателен в причиняването на мъчения!“
Може би светът ме чака да завия зад ъгъла, да затръшна вратата, за стане справедлив, добър и нормален.
Но ЕДВА след моето изчезване!
Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...
Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...
Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...
Откриване на барелеф на поета Гео Милев в РБ "Гео Милев" - Монтана, с побратима Теодосий Антонов. Ей така, да си се имаме "на коричка". Снимката - Пенка Вацкова.
Б Л А Г О Д А Р Я
НА
ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ ВИДИН, ВРАЦА И МОНТАНА!
Най-голямата инвестиция е инвестицията
в човечност!
Нито една капка дъжд
не пада на случайно място!
ЗДРАВЕЙТЕ!
Вълнуваща и полезна среща с проф. Радка Аргирова и
Юлия Пискулийска
/част от поредицата срещи с изтъкнати учени и творци, които съм реализирал през годината/
Алманах "Огоста 2022"Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя! | Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022" - очи в очи с въпроса - имаха ли смисъл всичките усилия през тези години? | Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на СеверозападаПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада |
---|---|---|
Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на СеверозападаПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада | Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022" | Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Съдът на читателя - да го посрещнем! |
Алманах "Огоста 2022"Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада | Мартен Калеев Алманах "Огоста" - 10 годиниПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя! |
БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ
КАРДИОГРАМА ВРЕМЕТО
Вече десет години Алманах „Огоста“ е националното издание на Северозапада и интелектуалното лице на Монтана. Обединява над триста автори от различни видове изкуства.
През 2021 година Дружеството на писателите от област Монтана навърши шестнадесет години, а заедно с Община Монтана през 2013 година поставиха Алманаха на литературната карта на страната. Вече десет години чрез него се изнася духовност в редица страни, където живеят българи или се изучава български език. На неговите страници за първи път са публикувани десетки творби и текстове от лабораторията на творците, които едва по-късно са били завършвани в самостоятелни проекти и книги, получавали са признание и в страната, и в чужбина. Творческият възрастов диапазон е от седемнадесет до деветдесет и две години. Съизмерването на талантите е в свободна и пряка конкуренция на текстове, без значение от пристрастия и принадлежности към литературни кръгове и общности. На алманаха, като престижно поле за изява, са се доверявали както земляци и млади дарования, още търсещи своя облик, така и признати автори от академичните среди, творци с безспорен авторитет сред носителите на престижни национални и на европейски награди, световни имена в прозата и поезията от пет континента.
Във всеки брой алманах „Огоста“ отбелязва и припомня годишнини, творби и творчески биографии на значими автори от Северозапада и страната с принос към националната и световна културна съкровищница. Изданието търси и намира своите духовни побратими и у нас, и по света, някои от които са в центъра на духовни средища, училища, творчески кръгове, арт салони, вестници и телевизии, университети и др. поприща. В България и в чужбина, на хартиен и в електронен вариант, Алманахът достига до над седемдесет библиотеки, до автори и читатели от балканските страни и още от Бразилия, Куба, Аржентина, Китай, Испания, Гърция, Кипър, Австралия и много други държави. Бяха открити и се утвърдиха връзки със земляци от Чикаго, Ню Йорк, Ню Мексико, Лондон, Сидни, Милано, Франкфурт, Рим и другаде – списъкът е дълъг. В рубричните панели „Психограми на безсмъртието“ и „Духовни виадукти“ са публикувани десетки уникални образци на изкуството в превод от английски, португалски, испански, руски, японски и др. езици.
За пръв път бяха публикувани уникални и неизвестни страници за Радичков, за Паскин, за нашенеца Давид Банков – мъж-първопроходник и меценат на изкуствата, който основава 12 града в Бразилия.
Не случайно през годините получихме десетки пожелания и благодарности, вкл. и от такива авторитети като Anderson Braga Horta, бразилски писател, дълги години законодателен директор на Камарата на депутатите в Националния конгрес (Парламента), със заслуги към разпространението на българската книжнина. Можем да прибавим и благодарствените писма на посолството на Бразилия, на автори от Латинска Америка.
Съвместно с българския Пен-Център и с Националния литературен музей в рубриката „И своя корен ще докосна сам“ осветяваме имена, разнасящи българското слово и писменост по света.
Създадени са и се поддържат връзки с регионални писателски общности и издания от Пловдив, Бургас, Добрич, София, Видин, Враца, Ботевград и др. градове.
В рубричния панел „Духовни виадукти“ са представени автори, които вече са на световния литературен глобус и са център на активна духовна дейност в престижни издания, електронни медии, интелектуални кръгове. Те нито за миг не са прекъснали връзката си с родната земя. Алманахът всъщност издирва родолюбци и духовни люде, с които обединява усилията си, за да дадем ясен отговор на питането „Що сторихме „ний за свой си край“, град и държава?
Според оценката на видни интелектуалци, алманахът вече е сред водещите издания в страната, чието измерение далеч надхвърля националните ни граници!
В издирвателската дейност направихме открития, едно от които е проф. Галя Симеонова-Конах, родом от Митровци, професор в университета във Варшава, която ни изпрати специален материал, посветен на Барон фон Петър Парчевич – изследване на полски литературни и исторически източници, който хвърлят нова светлина върху живота и делото на Парчевич и борческия Кипровец.
Десетки са благодарствените писма от наши автори, които очакват изданието като нова надежда. Защото смисълът на подобно издание е да насърчава творците да създават културен климат там, където има пренебрежителни и колебливи гости в отговорите си на Що е това Северозапад? Сякаш са убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета, „културен пущинак“ и екзотичен говор. Именно тук, в дивния, мил и енигматичен Северозапад засаждахме и отглеждахме думи. Алманахът ни се превърна в духовно кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все ще си утолиш жаждата, ще имаш възможност да почувстваш човечността и красотата на изкуството, а според древните, само то ни прави богоравни.
Днес, когато материалната нищета често подава ръка на духовната мизерия в национален мащаб се опитваме да не олекваме откъм човечност. Окото, което чете, никога не е безучастно, а още по-малко - безпристрастно. Зад всеки изписан ред, зад всяка картина внимателният читател може да долови копнеж, мечтание, усмивка, сълза. Ритъм на приятелско сърце!
И алманах „Огоста“ е неговата кардиограма!
НАЦИОНАЛНА
ЛИТЕРАТУРНА
НАГРАДА
"Иван Давидков"
Монтана
Необходими уточнения, почти като в стила на …“Когато гръм удари, как ехото /не/заглъхва“:
1. Яна Кременска е първият носител на Националната литературна награда „Иван Давидков“ – Монтана, 2022.
2. В конкурса няма „класиране на останалите“ номинирани – кой е четвърти, трети, втори и пр. Това е недомислица, изплувала и тиражирана незнайно откъде, макар да е знайно „Кой“!!! Номинираните бяха съобщени от акад. Зарев, председател на журито, по азбучен ред! Знам го, защото бях водещ на церемонията и засега имам и слух, и памет.
3. Наградите не са изработени от Т.А! Същото като …казаното по-горе!
4. За конкурса бяха представени книги, не лобита. Трябва да отбележа присъствието на талантливи млади хора, доверили своите текстове на издателство „Ars“-„Scribens“. Например Ренета Бакалова. И още като нея! Ярки, талантливи, с бъдеще!!! Ясно е, че има защо да бъдат благодарни за усилията на Валентин Дишев, който с основание ги е подкрепил. И като следя какво става и с други награди, явно е, че не само аз мисля така!
5. Тони Теллалов е поет!
6. Залата беше изпълнена с хора, които имаха сериозно присъствие в „интелектуалния живот“ на Монтана и региона. А беше …петък, 11,30 ч.!
7. Този конкурс има потенциал да се развие и усъвършенства. Но това не може да стане преди да бъдат спазени редица условия. Въпрос на друг разговор, не на монолог!
8. Накратко, импровизирано, без претенция за изчерпателност:
Поезията е опит да се опише човешката душа, не да се съизмерват мускули. Думите са тихи и пристъпват в душите ни. Според това какво ще заварят в тях, редят своите приказки. Абсурдно е да се очаква, че конкурсът ще е произнасяне като последна инстанция за абсолюти – този талантлив, онзи не е. Това е нелепо и ненужно, макар в толкова конкурси да се натрапва това явление.
Опитваме се с този конкурс да си спомним за красивото слово на един голям самобитен талант, успял да остави съкровище от стихове, есета, картини, и десетки текстове, в които усещаме как диша животът и как преглъща сълзите си. Да му се поклоним. Да насърчим неговите следовници.
Нито повече, нито по-малко.
Ако някой не разбира това, значи не заслужава да разбира философията на живота, и нека си остане жалък самодържец в малката си държавица на неговото самотно его.
СНИМКИ на работни моменти
от заседанието на ЖУРИТО ОТ 16 СЕПТЕМВРИ
2022 г. В НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ - СОФИЯ!
МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт
МОНТАНА - МОЯТ РИМ И МОЯТА ГОЛГОТА!
Из "Откровения и монолози" на Мартен Калеев
ДАНО НЕ ПРОЗВУЧИ НЕСЕРИОЗНО, ЗАЯДЛИВО ИЛИ АРХАИЧНО... НЕ Е АДАПТИРАНА ВЕРСИЯ НА КАЗАНОТО ОТ ФЕРДИНАНД, КОГОТО ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗАПИТАЛИ КОЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО В ЕДИ-КОЙ СИ ГРАД.
В ИЗБЛИК НА ОСТРОУМИЕ ТОЙ С АПЛОМБ ОТВЪРНАЛ:
"ВЛАКЪТ ЗА СОФИЯ!..."
ДАНО НЕ СТАНЕ НЕИЗБЕЖНАТА ИСТИНА И ЗА ХОРАТА НА МОНТАНА!
И не за първи път
С уважение към
земляците по света!
Брой 20 (460)
на
вестник
"БГ бен" - Лондон
от 19 ноември
2021 год.; година (XVIII)
...Така де, българинът не може да бъде обясняван от някакви си европейски хейтъри. Българинът трябва първо да го видиш, след това да го почувстваш, а пък после, ако ти стиска, можеш и да се опиташ и да го разбереш… Иначе те отнася барабар с бариерите.
Като торнадо по време на луднали магически изгреви …
АЛМАНАХ
"О Г О С Т А 2 0 2 2"
ЕХ!
Един шегобиец наблюдавал финала на тежък маратон заедно с всички, които очаквали да видят развръзката. Той се почесал по главата и наивно попитал:
- Първият тича за купата, ама тия, другите, защо?
Ами `а де?!?
Настина поради что?
А истината е някъде ...тук!
Със съкращения:
„… Вероятно няма да чуете нищо ново ако започна с твърдението, че такава проза не може да се чете бързо или по принципа надве-натри. Това констатирах още в първата седмица на Новата година, когато започнах четенето. Впрочем изчитането на първите разкази от „Насрещен бяг” само потвърдиха това, което става ясно още с разгръщането на книгата. Книга, която още на авантитулната страница предлага изброени издадените досега книги на автора, чийто заглавия без изключение потвърждават усещането, че собственото й заглавие не е търсене на ефект, а авторска стратегия е вече казала на читателя това, което в обикновените случаи става ясно само след изчитането на достатъчен брой страници т.е. кода на разчитането си.
Афористика, обозначена като р е ф л е к с и и; проза, която не просто разказва, а в аванс и показва чрез разбиването на текста на номерирани подзаглавия, чрез шрифтова акцентизация, цитирането под линия и ред още податки е изключително строга в изискването си сама да избира своя читател, а не той нея. Казвам всичко това, за да Ви поздравя за „Абсолютната безполезност на културата” първият текст, който в пълнота зададе мерите на очакваното. За да завърша адмирациите си с „Грехът на праведника” не защото подценявам следходните, а защото ги съпреживях като апогеи на една стилистика, каквато не съм срещал, стилистика без предходници, а много вероятно (поне в близко време) и без следовници.
В този смисъл имам само едно пожелание - не си позволявайте да се отчайвате, ако вече сте или някой ден попаднете във вакум. Именно вакумът е онова пространство, което е нужно за да се разбере цената на мерите, които въвеждате и които разбрани или не, вече са там, където трябва да бъдат, за да не бъде литературата днес безплодна зона.
Що се отнася до „Всичко и нищо”, тук всичко рефлексивно са стопява в една проза, която артистично се заиграва с въобразения читател, за да се плези на стереотипите му, на страховете му и най-жестоко на нормалността. Още „Гранично състояние” безгранично отваря очите му за ненормалното с паранормална лекота, за да се окаже впоследствие изненадан, че е огледал сам себе си.
Великолепно го правите, но не съм сигурен че тъй наречения среден читател ще намери достатъчно воля да издържи високото напрежение на наратива, за да се наслади на панорамния изглед на човешкото същество отвъд.
Това в никакъв случай не е ваш проблем. Отбелязвам го само, за да изразя собственото си огорчение от състоянието и повече от посоката, в която вървят културните процеси у нас. Впрочем в повечето от разказите вие сам изразявате, струва ми се, подобно усещане. Иначе как би написал „Прометея” например. И не само. Няма да се разпростирам в подробности. Но не мога да завърша без най-важното.
Сблъсках се с един парадокс след като прочетох „Нещата, които не мога да обясня”. Просто бях изумен, върнах се и четох разказа още веднъж. Не се мъчете, г-н Калеев да обяснявате нещата. Самото докосване до трансцедентността ги обяснява. Голяма проза!
Написах Ви писмото, воден от усещанията си. Сега отчитам, че съм изоставил целия инструментариум на критическата си практика.
Поздравявам Ви, г-н Калеев. Вървете смело по пътя си.
Симеон Янев
Откровен разговор за литературата, за алманах "Огоста` 2021", за изкуствата, за живота и за културата на Северозапада и на
страната. И за... още толкова неща.
Можете да видите на адрес:
БГ БЕН 10 септември 2021 г.
Брой 15 (455), Година XVIII
стр. 14
Ш А Н Г А Л
разказ
от Мартен Калеев
Мартен Калеев е победител в конкурса
"Дядо Йоцо гледа"
Наградите на отличените в юбилейния Десети национален литературен конкурс
за разказ "Дядо Йоцо гледа"
на тема "Миналото, настоящето и бъдещето на нашата Родина"
бяха връчени на Туристически комплекс "Дядо Йоцо".
Кметът на Община Мездра Иван Аспарухов и
председателят на журито Трендафил Василев,
в присъствието на
председателя на Съюза на българските писатели, Боян Ангелов
връчиха наградите на отличените в конкурса.
Първа награда спечели писателят от Монтана Мартен Калеев.
Наградените:
1. Първа награда - Мартен Калеев,
за разказа "Шедьовър и истини за два лева";
2. Втора награда -
Николай Табаков,
за разказа "Гледа ли?";
3. Трета награда - Василка Цачева,
за разказа "Луканово либе";
Отличие - поощрение:
Кремена Димитрова
за разказа "Минало, настояще и
бъдеще".
ПИСАТЕЛЯТ МАРТЕН КАЛЕЕВ
С ГОДИШНАТА НАГРАДА
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
ЗА КРАТКА ПРОЗА
По повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Съюзът на българските писатели обяви носителите на годишните награди за литература. В рамките на ежегодния национален преглед на литературната продукция за 2020 година се селекционират и оценяват произведения в разделите – кратка проза, роман, поезия, публицистика, мемоаристика, документалистика, литературна критика, драматургия, литература за деца, хумор и сатира.
Носител на годишната награда за кратка проза е писателят-земляк Мартен Калеев за книгата му „Всичко и нищо“, излязла от печат през декември 2020 година от издателство „Захарий Стоянов“.
В зала "Мон Парнас" на СБП наградата на Мартен Калеев бе тържествено връчена от председателя Боян Ангелов и от Димитър Христов – директор на творческия фонд.
- Това заслужено високо отличие на писателя Мартен Калеев е поредното признание и доказателство, че той извършва многостранна и ценна литературна дейност, която е значима и влияе на литературните процеси не само в Северозапада, но и в страната, и в чужбина!... – отбеляза в словото си Димитър Христов.
Наскоро текстове и интервюта на Мартен Калеев бяха публикувани в престижни международни издания, а литературният критик Георги Ценков го нарече „опитомителят на думите“ и „Аристократът от Северозапада“, който не се побира в рамки и е неуловим за терминологията на модернизма и постмодернизма.
;ИЗ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА НАГРАДАТА:
ЮЛИЯ ПИСКУЛИЙСКА
за
Мартен Калеев и неговата книга „Всичко и нищо“:
...Пише много интересно, което знаем и от
предишните му книги.
Разнообразие на стилове – разказите
подскачат в книгата, като различни представители
на литературния зоопарк: някои еротични и сексуални, други на ръба на сюрреализма, трети – класически и писателски по канон, четвърти пък носят всички признаци на балканската черна комедия, която не търпи граници. Образите са ненатрапчиви, но настояват активно да бъдат признати; обстановката, фонът винаги „работят" заедно с основната идея, без значение дали става дума за Града или провинцията.
Случките са цял калейдоскоп, творчески, любовни, трагични и философски, християнски и по Радичковски селско-закачливи, но сякаш обединени от една тънка усмивка и разбиране за общата цел на онзи по-голям и широк смисъл, по чиято прищявка и благоволение всеки има свободата – или не – да направи моралния си Избор.
Няколко заглавие от тази книга: „Кръв от невестулка“, „Мадона“, „Жената, която събираше ябълки“, „Онова нещо“, „Шварценегер“, „Стават и грешки“, „Приказката на прага“.
О Т З И В И ЗА НОВАТА КНИГА НА МАРТЕН КАЛЕЕВ
"В С И Ч К О И Н И Щ О":
КНИЖЕН ЧЕТВЪРТЪК С ГЕОРГИ ЦАНКОВ
…А сега ще стане дума за съвременен български творец, от онези, които не се радват на огромното внимание на „културните“ медии, но големият поет и преводач Румен Стоянов без колебание го сравнява с предшественика му Йордан Радичков, а пък самият автор на „Свирепо настроение“ казва за него, че е като „златна паричка“. Говоря за Мартен Калеев – едно от най-ярките доказателства, че провинцията ражда не само бедност, а и безценни диаманти.
Не се страхувайте да разгърнете подготвяния от него години наред Алманах за литература, изкуство, култура „Огоста“, издание на община Монтана и на Дружеството на писателите от област Монтана. В ръцете ми е новият брой с прекрасни картини от художници от Северозапада – от Дунав до Ком. Томът от 450 страници започва с есето „Живи гвоздеи“ на Калеев: „Тези, които предпочитат да живеят в систематизирана глупост и тя да ги осветява в нелепата им суета и сред мними утехи, твърде често не са наясно какво точно да правят с литературните издания, с изкуството изобщо.“ И идва изконният въпрос: „Нима искаме животът ни да се превърне в мрачна раковина, в която светът е замлъкнал в себе си, защото е уплашен, отчаян и обезверен?“
Отговорът е в „духовните виадукти“, през които ни превежда Алманаха: в стиховете на Недялко Славов, на Йордан Велчев, на Александър Секулов, в есетата и преводите на Румен Стоянов, в прозата на Николай Табаков и на Йото Пацов, в незавършения роман на внезапно напусналия ни Начо Христозов…
Но споменаването на Алманаха за мене е само въведение към поредната среща с мъдрата и красива проза на самия Мартен Калеев.
Имал съм честта на два пъти да бъда редактор на творбите му – на незабравимия роман „Градината с разпятието“ – една от най-жестоките и нежни творби в съвременната ни литература, която го нарежда до първомайстори като Хуан Рулфо и Гарсиа Маркес.
Вият „побеснелите котки на мъката“, срещаме се с черно-бели герои, които отразяват почти всички оттенъци на съвременното ни общество, следваме омагьосани пътя на лесно ранимия, свръхчувствителния Йоан от болнав слабак до прозрял силата на светлината художник. Живял съм с истините на „Очите на жаждата“, „Обещанието на Данте“, „Шепот“, „Капан за светулки“, „Лудница 5“. Писал съм се редактор на „Монолози“, но по-скоро аз се учих от таланта му, отколкото той от моите бележки. Акварели, видения, хайку, хайбуни превръщаха тази книга в незабравима поема в
проза, а за метода просто не ми се говори, защото дали ще нарека Мартен „магически реалист“, или „постмодернист“ ще е все тая – той е неуловим за терминологията, тъй като пише не толкова с разума, колкото със сърцето си. Прониква отвъд маските на Доброто и на Злото, неповторимо предава ритъма на еротичната тръпка, разбужда помътените усещания за обич, за достойнство, за доблест.
Нерядко картините, които рисува, са си направо сюрреалистични, а заедно с драматичните и с направо трагичните нотки, до нас достига усещането за светлина, което избликва от палитрата на белетриста, а и на художника.
Вижте корицата на новата му книга „Всичко и нищо“, издадена от „Захарий Стоянов“. Художникът Калеев не крие възхищението си от Дали, но не му подражава. Както и в прозата, той е крайно самобитен, не прилича на никого, а повелително ни въвежда в магическия си свят, в който творецът сякаш е в „гранично състояние“. „Можеш да си седиш до края на една задънена улица и да се оп-
равдаваш, че адът – това са другите, докато ти си само един юноша бледен, почти като ангел небесен, който наблюдава собствения си живот. И да се чудиш защо тоя до теб ти опротивява от ден на ден, защо започват да ти се привиждат разни лазещи същества, защо все по-често се събуждаш с натежала глава, набъбнали устни и оловноотровна мътилка да се полюлява на дъното на душата ти, защо мисълта за самоубийство и безнадежност ти изглежда близка и естествено…“
В едно от чудесните си есета, Калеев определяше тайнството на литературата като „търсене на съпричастност от братя и сестри от духовното пространство“. Обичам и напълно споделям крилатия му афоризъм: „Книгите ни правят по-малко сами.“ Поне аз точно така се чувствам, когато чета и препрочитам трите кратки новели от „Нещата, които не могат да се обяснят“. Борхес и Кортасар обичаха да ни срещат с причудливото, да ни учат да сричаме езика на книгите, същото прави и Калеев, който с мъдростта и проникновението на съвременник-визионер следва сиянието на предшественика си, митичния и реален дядо Прокоп: „Земята нещо се разсърди. Инати се. Скърца като стари кости на светец. Тук, на това място, съм виждал турци да бесят българи. Българи да разстрелват българи по време на метежи и революции. На война ходих, върнах се. Тя войната не свършва на фронта. Носиш я в себе си. И докога продължава, само Господ знае… Ако можеш, преживяваш я, ако не – отнася те в гроба… Понякога си мисля, че дяволът се учи от човека на жестокост… Виждал съм тук и сватби, и погребения. Виждал съм какво ли не – и такова, дето можеш да го побереш в ума си, и такова, дето може да ти обере ума. Сега вече знам със сигурност – всичко е за нищо!“
Простете ми този дълъг цитат, но все едно сме изгледали поредния шедьовър на Горан Брегович… Не, това е страхотният сценарии на Мартен Калеев! Новопредставилата се Богу Татяна Лолова обичаше да чете разказите му. И винаги преди това казваше светли думи за автора. Запомнил съм: „Болки много, но само през окото и душата на писател като Мартен Калеев те могат да се превърнат в изкуство, защото са провокативни, дълбоки, философски и непреднамерено човешки.“
А големият и неподкупен критик Светловар Игов ще рече: „Болка и дълбочина има в разказите ти. Знаеш как да караш читателя да преживява. Това малцина го могат.“ Игов беше редактор на тома му с разкази „Капан за светулки“. Смеем се през сълзи със смъртта и нелепото изчезване на трупа на тъщата в „Стават и грешки“, треперим при мисълта, че „държавата и гражданите трябва да си знаят местата“ в „Лудница 5“, препускаме с мотора през сюрреалистични пейзажи в новелата „Ухание на облаци“…. И осъзнаваме, че във „Всичко и нищо“ Мартен Калеев е намерил неочакван, дързък ъгъл към живота ни, или както той казва: „Все едно внезапно си прозрял, че само красивото си струва да бъде необятно. Агресията, пошлостта и глупостта няма как да бъдат подминати, заобиколени, но могат да бъдат победени с иронична усмивка, с многозначителен елегантен жест на превъзходство.“ Такива са уроците по човекознание и по модерно писане на аристократа от Северозапада, който ни учи да гледаме с „очите на жаждата“ и категорично доказва, че „животът е като ваене на скулптура – отстраняваш излишното от камъка и образът оживява“.
А какво майсторство е необходимо, за да отстраниш излишното от камъка, това се опитаме да открием…
Драги ми Мартене!
Току-що дочетох книгата ти. Сериозна работа, голяма! Не знам колко време си събирал себе си разказ по разказ, но не ще да е било малко. Различни са колкото са различни есенните листа. Има смешни, има иронични, има много философия човешка в цялата тази работа. Който търси – намира. А ти караш горкия читател да се търси. Не знам дали си наясно – той не обича да му е трудно. Иска лесни отговори. А ти, както разправя и философията, не даваш готови отговори, ти поставяш въпросите. Всъщност това е най-важното. Няма да си намериш милиони читатели, но ще ги намериш тях – читателите. Интелигентните, ценителите, естетите. Какво повече? Много лица показваш с тези разказвания, трудно ми е да те определя, да те локализирам само на едно място или в едно пространство. Мисля си, че така и трябва. Ти – ама няма да ми повярваш – си много по-голям от обикновения, от само остроумния разказ, от случката. Ето примерно онази "Сол" като блус – това е тежка артилерия. Ами "Шангал"? Ами "Прометея"? Всички вечни въпроси стоят там и ти не само ги задаваш на читателя, ти си ги изстрадал лично. За стила няма какво да говоря. Сам знаеш колко си високо там. Не съм сигурен, но духът на бай Йордан Радичков ще живее у всички нас докато свят светува. Нямам предвид „Онова Нещо“ и „Заяко“, това са само заглавия, разказите са си твои. Имам предвид начина, по който предметите оживяват, изяждат Москвичи, хора, нас изяждат дори. Ошашавят ни – ако трябва да сме верни на региона. Не знам – книгата ти е истинско удоволствие...
Само още нещо ще ти разкажа, за да съм напълно ясен. Тези дни – около Нова година – изведнъж ме връхлетяха три книги на приятели, които трябваше да прочета и да напиша някакви отговори. Няма друг начин. Пристигнаха ми почти едновременно. Все интересни книги, бога ми. Хубави книги. Четох, писах, занимавах се. Приятна работа. Обаче – сега внимавай! – нито една от тези книги с всичките им качества, достойнства и мирогледни позиции не може да се сравнява с "Всичко и нищо". Защото ти си заложил на "всичко" или на "нищо".
Така се играе.
Или докрай, или за какво ти е.
Много по-висока е твоята книга, много по-изискана (дори когато блъскаш сюрреалистични картинки), много е литература. Литература е!
Та така - се радвам значи и се гордея.
И нямам какво друго да кажа,
Николай Табаков
Христо Ганов
ДУМИ ЗА МАРТЕН КАЛЕЕВ
Някога на заседание на УС на СБП Николай Хайтов, предлагайки пловдивски автор да бъде приет за член на Съюза, вместо дълга тирада, отсича: „Който е чел книгите на Емил Калъчев знае, че той е писател. Който не ги е чел – да ги прочете!“ Позовавам се на думите на големия писател, защото още съм под въздействието на „Всичко и нищо“ от Мартен Калеев. Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец – прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече – почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи; дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към светлината. И едно прелестно въображение, което внимателно омекотява острите ръбове на катадневието, културни и литературни препратки, които ни отвеждат до други аналогии и дълбочини; енергията на думите, покоряващата изразителност, понякога дори блясват чисто поетически тропи. И всичко това е разказано с чувството за мярка. А „Чувството за мярка е белег на талант“. Казал го е А. П. Чехов.
Прочетете тази книга!
За участието си в ежегодния литературен конкурс
на
Лигата на българските писатели
в Съединените американски щати
и по света
в началото на месец март 2021 година
писателят Мартен Калеев получи оригинала от крайното решение на журито.
Той бе
УДОСТОЕН С ГРАМОТА
от
Управителният съвет
на Лигата на българските писатели
в Съединените американски щати
и по света
за достойно представяне с книгата
"ВСИЧКО И НИЩО"
в Международния литературен конкурс
на Лигата на българските писатели в САЩ и по света
на името на Георги Витанов Богат - 2020 г.
Лигата е основана през 2010 г. и е със седалище в Чикаго, САЩ. Тя подпомага разпространението на българската духовност в САЩ и Канада, както и по света, насърчава български автори да опазват българския език и родолюбие.
НОВА КНИГА
10
Това не е книга, с която можеш нехайно да си обзаведеш душата!
Тя е за душата!
Край нас бързо и нелепо немарливи прозаични думи превземат обиталищата ни. Вече дори сенките ни страдат от нарцисизъм. Нашите страхове панически си сменят кожите в дефилета с предизвестен /понякога комичен!/ край.
Ние сме като зазидани в своите утопии и несгоди!
Аз мога да старея все по-безразлично и все по-навъсено. В малко градче, което може да понесе всякакво определение. Непукизмът не само в него си има запазено място! Той е хищен и всеяден! Но предпочитам да дам знак, че ме има.
С книгата си не проповядвам. Размишлявам върху парадокса, че
винаги можем да бъдем упрекнати в посредственост, когато доказваме своята обич. И винаги можем „да се въздигнем в гениални“, когато мразим.
Ако я караме все така, адът на Данте съвсем скоро ще ни се стори като увеселителен парк. Наясно съм, че Бог никога не дели по равно – нито талант, нито останалото. Само глупостта се възпроизвежда в излишък – да пееш, че си „оборотна“ жена /има си дума за такива!/ и това да те докарва до екстаз, не е величие. Просташко е!
Едва ли ще ни простят някога за този „алчен мъничък живот“, от който трябва да грабим като за последно.
Дори да заменим дърветата с небостъргачи, ще трябва винаги да си задаваме въпроса:
- Нашите ангели-пазители /или демони!/ дали не предпочитат сянката на дървото пред стоманено-бетонните мишени на светкавиците и фанатиците?
Ужасът е между нас! Той е новото психотронно оръжие!
Казвам ви:
- Душите ни могат да имат всякакъв цвят, сърцата да не си приличат, но сме еднакви в едно. Раними сме! Дори да не си го признаваме!
Внимавайте. Пазете се от точните думи!
Или ги търсете.
Д у м и т е п о н я к о г а с п а с я в а т!
Мартен Калеев, автор, худ. оформление
Издателство "Захарий Стоянов", С. 2020 г.
ISBN 978-954-09-1509-8
ISBN 978-954-09-1508-1
За корицата са използвани картините:
"Пътуване" и "Курбан" /фрагмент/ на проф. Теофан Сокеров.
БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО
ПРОГРАМА "ХРИСТО БОТЕВ"
АРТ ЕФИР В... ЕФИР!
Интервю на
Дарина Анастасова
с главния редактор
Мартен Калеев
за новия брой на алманах "Огоста`2020":
https://bnr.bg/hristobotev/post/101418272/
martin-kaleev-za-
almanah-o-g-o-s-t-a-2-0-2-0
Разговор с писателя
Мартен Калеев
за Кръстьо Пишурка и
случайния миманс в историята. Събеседници: проф. Светлозар Игов, проф. Андрей Пантев,
Петя Александрова.
ВОДЕЩ:
Бойко Ламбовски:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101408531/za-krastyo-pishurka-i-sluchainia-mimans-v-istoriata
Интервю
на
Дарина Анастасова
с писателя
Мартен Калеев
за новата му книга
"ВСИЧКО И НИЩО":
https://bnr.bg/hristobotev/post/101434369
Това признание на твореца Мартен Калеев не само ни отвежда към неговия необятен вътрешен мир, но и ни дава насоката за опознаване на неговата ценностна система. Всяка дума в изреченията му се разпада не на букви, а на огнен водопад, зареден с енергията на сътворението. Дълго време търсех подходяща пролука, през която да се промъкна, за да стигна до отражението на написаното от Мартен Калеев. Исках да му задам такива въпроси, които да са рефлексия на преживяното и надмогнатото от него.
Четях творбите му и все повече потъвах в неизбродимото на смисъла им. И колкото повече се докосвах до съкровените словесни превъплъщения, толкова повече разбирах как навлизам в едни други параметри на познание и естетика, присъщи на малцина. Призвани.
Дълбок кладенец се оказа човекът от Северозапада Мартен Калеев. Не само защото в него много изкуства дават израз на своята експресивна насоченост, но и защото всичко създадено е толкова разнолико и преливащо от палитрата на цветове и чувства. И защото е истинско като самия живот. Написаното от този майстор на перото е с много измерения и посоки, които се наслагват, за да се открие истината за човешкото в Човека. За онова съвършенство на духа, до което се достига, преминавайки през нелицеприятните и грозни драми на съдби и животи.
Представям интервюто с твореца Мартен Калеев – един интересен събеседник, от когото можем да научим много…
/Снежана Галчева, гл. редактор/
МАРТЕН КАЛЕЕВ И СТРЪМНИТЕ ПЪТЕКИ НА ДОСТОЙНСТВОТО
Интервю на Снежана Галчева за
в. "България сега" - цялото интервю вижте на:
АЛМАНАХ
"О Г О С Т А 2 0 2 0"
ЖИВИ ГВОЗДЕИ
На литературата, респ. на алманах „Огоста“, не бива да се гледа като на предмет в заложна къща. Това е
мизерия на тълкуването, но не и на духа. Мнозина вярват, че светът е възможно да бъде натъпкан в
пазарската им чанта, а нищетата в златна рамка е примамлива, уютна и спасителна. Тези, които предпочитат
да живеят в систематизирана глупост и тя да ги осветява в нелепата им суета и сред мними утехи, твърде
често не са наясно какво точно да правят с литературните издания, с изкуството изобщо.
През тази 2020 година се натрапва усещането, че животът броди между хората и всеки миг може да внезапно
и фатално да ги подмине.
Писателите от Северозапада и нашите побратими, независимо от своето местообитание, са живите гвоздеи,
които прикрепят битието с думи. За да не се разпадне!
Читателят е цензурът ни. Дано в общата неразбория от букви, Той да открива само думите, които носят Смисъла. Иначе все някога все някой ще се намери да напише върху самотата на нашата преходност, че нищото е по-добро от стореното.
Разсрочено време не съществува! Както и няма приемлив преразказ на нашите чувства и въжделения!
Нима искаме животът ни да се превърне в мрачна раковина, в която светът е замлъкнал в себе си, защото е уплашен, отчаян и обезверен?
Търсете отговора и в новия брой на алманах „Огоста“!
Благодарствено писмо от посолството на БразилияНейно превъзходителство г-жа Мария Едилеуза Фортанеле Реис - посланик на Бразилия в Р. България изказва към мен, в качеството ми главен редактор на алманах "Огоста", специална благодарност, че с това поредното издание на алманах "Огоста 2020" затвърждавам традицията за разпространяването на бразилската литература и продължавам да допринасям за разширяване на взаимното опознаване на България и Бразилия и за по-нататъшно развитие на двустранни културни връзки. | Благодарствено писмо от посолството на БразилияНейно превъзходителство г-жа Мария Едилеуза Фортанеле Реис - посланик на Бразилия в Р. България изказва към мен, в качеството ми главен редактор на алманах "Огоста", специална благодарност, че с това поредното издание на алманах "Огоста 2020" затвърждавам традицията за разпространяването на бразилската литература и продължавам да допринасям за разширяване на взаимното опознаване на България и Бразилия и за по-нататъшно развитие на двустранни културни връзки. |
---|
Нейно превъзходителство г-жа Мария Едилеуза Фортанеле Реис - посланик на Бразилия в Р. България изказва към мен, в качеството ми главен редактор на алманах "Огоста", специална благодарност, че с това поредното издание на алманах "Огоста 2020" затвърждавам традицията за разпространяването на бразилската литература и продължавам да допринасям за разширяване на взаимното опознаване на България и Бразилия и за по-нататъшно развитие на двустранните
културни връзки.
Това е признание за всички, които имаме една обща кауза - да променяме
биографията на Монтана и Северозапада към по-добро и по-престижно!!!
Убедете се сами - в оригинал и в превод на български!
БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ОТ ПОСОЛСТВОТО НА БРАЗИЛИЯ
ИМА СРЕЩИ, КОИТО БЪРЗАШ ДА ЗАБРАВИШ!
ИМА СРЕЩИ, ЗА КОИТО НЕ ИСКАШ ДА СИ СПОМНЯШ!
ГОСТУВАНЕТО МИ ВЪВ
"ВЕЧЕРТА НА СЕВЕРОЗАПАДА"
НА 7/8 TV
НА 09 АПРИЛ 2021 ГОДИНА
БЕШЕ ОТ ОНЕЗИ, В КОИТО И ДВЕТЕ СТРАНИ БЯХА ИЗНЕНАДАНИ!
ДОМАКИНИТЕ КРАСИ РАДКОВ, БОРИС СОЛТАРИЙСКИ И ЙОРДАН ЙОНЧЕВ-ГЪМЗАТА
/РАЗБИРА СЕ, И ЦЕЛИЯТ ЕКИП, И АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ!/
СЕ ОКАЗАХА ЛЮБОПИТНИ, ТОЛЕРАНТНИ И ГОТОВИ ДА СЕ ВСЛУШАТ В ЧУЖДОТО МНЕНИЕ.
ДАНО ВСЕКИ, КОИТО ИЗГЛЕДА ПРЕДАВАНЕТО, ДА РАЗБЕРЕ - СЦЕНИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МОИТЕ СЪБЕСЕДНИЦИ Е САМО ЧАСТ ОТ ТЕХНИЯ СВЯТ - НЕВИДИМАТА /И ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ!/, ИЗВЪН КАМЕРИТЕ И СЦЕНАРИИТЕ, Е ИСТИНСКА, СПОНТАННА И ДЪЛБОКО ЧОВЕШКА!
ТЕ МИЛЕЯТ ЗА РОДНИЯ КРАЙ!
И ЗА ХОРАТА В НЕГО!
ДРУГОТО СА ПРИКАЗКИ ...
ОБЯСНЯВАМ САМО НА ТЕЗИ, КОИТО
НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ОБЯСНЕНИЕ!
НА ДРУГИТЕ НЯМА СМИСЪЛ ДА ГО ПРАВЯ!
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СА ОН ЛАЙН -
НА САЙТА НА ТЕЛЕВИЗЯТА.
ДАТАТА Е 09.04.2021 г.
Можете да съдите и по галерията от снимки по-долу!
Но по-добре вижте записа!
В сборника "Писано с въглен"/ "Писано углом с пожарища" с творби на български и руски белетристи и преводачи - лауреати и финалисти от руско-българския литературен конкурс, посветен на 140-годишнината от началото на Руско-турската война е поместена новелата ми "Лия" в превод на руски език.
Изданието е плод на усилията на съставителите Надя Попова и Сергей Дмитриенко, реализирано с подкрепата на Държавната агенция на печата и масовите комуникации в рамките на целевата програма "Културата на Русия" (2012-2018 г.), Литературния институт "Максим Горки" и Дома на националните литератури.
Благодаря на чудесната преводачка Галина Федорина, която успя да се справи с моя "почти безумен текст", както и на Надя Попова и на Сергей Дмитриенко -
ЗАЩОТО: ЧОВЕКЪТ Е ЖЕСТЪТ!!!
МАРТЕН КАЛЕЕВ В ПРЕВОД НА РУСКИ ЕЗИК
Актуална, изчерпателна и точна информация
за писателя Мартен Калеев
- главен редактор на алманах "Огоста",
основател и председател на Дружеството на писателите от област Монтана,
автор на книги и сценарии, на над 1500 публикации в периодичния печат, събеседник, инициатор на значими инициативи,
носител на "Златното перо" на СБЖ,
на отличия на СБП, Почетен гражданин на градовете Монтана и Вършец и пр.
Всички останали сайтове са с приблизителна информация.
Тук можеш да намериш отговор на всички въпроси, които те интересуват.
Можеш и да зададеш въпрос на: kaleeff@abv.bg
Разбира се, ако настина нещо сериозно те интересува!
На поезията не бива да се гледа като на предмет в заложна къща.
Това би било мизерия на тълкуването!
Едва ли е възможно светът да бъде натъпкан в огромна пазарска чанта, а нищетата, поставено в златна рамка, да е примамлива, уютна и спасителна за когото и да било.
През тази 2020 година се натрапва усещането, че животът броди между хората и всеки миг може да внезапно и фатално да ги подмине. Къде ти да се окуражаваш с поезия?!?
Според израза на медийния световен информационен диктатор Рупърт Мърдок за обществото“…най-важното е да разбере подробности за „Трупа без глава в градския бардак!“
Докато се повдигаме на пръсти, за да достигнем мечтите си, неусетно порастваме!
Именно срещу това въстават поетите, въоръжени единствено с чувствителни души и с безкрая на думите. Поетите са живите гвоздеи, които прикрепят битието с думи.
За да не се разпадне!
Тъй като няма разсрочено време, няма и удобен преразказ на живота, поетите според своите възможности и достигната степен на извисеност с произведенията си са окуражители на всички нас.
С поезията животът няма да се превърне в мрачна раковина, в която светът да е замлъкнал в себе си, защото е уплашен, отчаян и обезверен!
Най-важното в поезията не е дисекционният анализ на стиховете, нито съизмерването на „талант“ и „криле“. Дори самото съизмерване произведенията е твърде относително и субективно.
По-важното от най-важното е, че става дума да полет на духа, който окуражава всички ни.
Нима има нещо по-велико от възвисената надежда?
НАПОМНЯМ: Ако няма какво да правиш, не го прави тук! Иначе си:
.
...- Каквото и да напиша, хората все ще ме доизмислят. Дори преди да са ме видели, прочели, преди да са чули какво съм казал, казвам или имам да кажа. И преди да са осъзнали какво точно и защо го правят, създават и тиражират такава "подобрена моя версия", че и аз не мога да се позная - като са смесили истината с измислицата, те /другите/ са се изгубили в "превода" на моето "аз" на техния език...
Аз пък им се отплащам всеотдайно и надявам се, щедро - търся, намирам и говоря истините за тях. Продължавам! И ще продължавам!
А те нека си се чудят защо. И да мислят ли мислят кое докъде е и кое какво е.Или не е! Като какво точно съм или не съм, ама пък защо пък да съм или не съм точно това или онова. Ето как скромната ми личност насърчава генерирането на мислещи хора. Е, понякога сред тях има и дефектни! Ама то грънци да правиш, пак ще се намери все някой гърнец я да е изкривен, я да му хлопа "капачето" Щото като не му е точно "според мярката", отвътре кънти на кухо, личи празнотата - то по-умни от мен хора отдавна казват, че мисленето не е за всеки, макар да е според всеки възможно.
През вековете човек е направил две фатални грешки - тръгнал е изправен и е започнал да мисли. И пак векове, че и до днес, същият този човек се опитва да се поправи - достатъчно е да се огледате. Стига да имате очи за тая работа, стига да ви стиска.
...Търся думите, чрез които да вляза в душата си. Или в тази, на читателя, на приятеля, на Човека. Ама не като крадец, който се озърта в страха си, а като дарител на тихи илюзии. Първата от тях носи белега на божественост – има смисъл да търсиш доброто, да правиш добро, да защитаваш доброто. Доброто е жилаво и все някак очарова, побеждава, ражда последователи. А хората няма да спрат да измислят. И в това е величието на тоя ущорийски живот – измислица е той, силна и по-магическа от реалностите. Инатливо упорствам в търсенето и намирането на истини. Дори на онези, за които никой не е подготвен. Не, това не е реванш или отмъщение. Утеха е - и за хората, и за мен. Все някога някои може би ще се запитат кое е истина и кое е измислица. Така мислещият човек няма да се изгуби, а ще се лута. Докато се лута, може би ще настъпи доброто и доброто ще го ухапе. Моля се за деня, в който всички хора ще бъдат ухапани от доброто и то ще ги е заразило фатално...
Иначе както сме хукнали и освирепели от страстта си да имаме все повече и повече, сега и веднага, вместо да бъдем,ще завършим самотни, разочровани и отчаяни в несбъдването си...
Мартен Калеев, Из "Утопията "Доброта"
Почетен гражданин на Монтана
и По-Четен гражданин в Монтана
Мартен Калеев и Мариана Калеева - 42 години заедно през бурите на живота! | Мартен Калеев и съпругата му на Рупите - пред много години от това място те си тръгнаха с нови надежди след срещата с пророчицата Ванга. Сега й се поклониха! | Писателят Мартен Калеев в откровения след въпросите на публиката. |
---|---|---|
Мартен Калеев вече 40 години с верен спътник по странните пътеки на живота. Покоряването на върховете е всъщност опознаване на себе си. | Мартен Калеев вече 40 години с верен спътник по странните пътеки на живота. Покоряването на върховете е всъщност опознаване на себе си. | Мартен Калеев на крачка от "Прикованият Прометей". Огънят го носим в сърцето си... |
СЪСТОЯ СЕ ОТ ДУМИ,... | НО... | ...СЕ РАЗПАДАМ... |
...НА... | ...ИЗРЕЧЕНИЯ! | НЕКА ТИ РАЗКАЖА... |
SMS ПОЕЗИЯ - ПРЕМИЕРА НА НАГРАДЕНИТЕ | НА ПЕЙКАТА С ЛЕШНИКА | У ДОМА |
ЩЕ ПРИСТЪПЯ, КРОТКО ЩЕ СЕ ПОКЛОНЯ... | ДА ПОСЕДНЕМ, ПРЕДИ ДА СЕ ВТУРНЕМ КЪМ ... | Мартен Калеев говори за автобиографичната книга на Татяна Лолова. Спонтанно и искрено приятелство, родено от изкуството да се живее. |
Проф. Галилей Симеонов атрактивно и остроумно говори за романа на Мартен Калеев "Градината с разпятието". Нарича автора "Северозападният магьосник, който с думи гради континенти..." | За писателя Мартен Калеев десетките премиери не си приличат - винаги са различни, защото читателите са неизчерпаеми и любопитни вселени. | За писателя Мартен Калеев десетките премиери не си приличат - винаги са различни, защото читателите са неизчерпаеми и любопитни вселени. |
Приятно вълнение, което изисква пълна мобилизация от писателя Мартен Калеев - очакването на авторски автограф върху книгата - всеки читател получава гарантирано индивидуално афористично послание от Мартен Калеев. Един от читателите възкликна: "Всеки автограф е послание, което докосва сърцето лично! Кара те да се чувстваш специален". | Един от читателите възкликна: "Всеки автограф е послание, което докосва сърцето лично! Кара те да се чувстваш специален". | Алманах "Огоста" е националното издание на Северозапада. В Бургас - съвместно представяне пред бургаската писателска общност заедно със сп. "Страница" и сп. "Антимовски хан" на традиционните есенни литературни празници в Бургас. |
Главният редактор на алманах "Огоста" Мартен Калеев съвместно с главните редактори: на сп. "Страница" - Младен Влашки, Сашо Серафимов - сп. "Антимовски хан" - представяне на изданията пред бургаската писателска общност на традиционните есенни литературни празници в Бургас. Една наистина интересна и вълнуваща среща! | Мартен Калеев представя писателя Владимир Зарев и неговия нов роман "Орлов мост" в Регионална библиотека "Гео Милев" - Монтана. Задълбоченият и изповеден разговор-анализ на действителността по-късно става причина Мартен Калеев да напише отзив за книгата "Драмата на цинизма". | Традиционни са ежегодните срещи на писателя Мартен Калеев с възпитаниците на Клуб "Медии" - Монтана, чийто ръководител е Нели Василева. Сред тези умни, чаровни и дръзки бъдещи колеги времето се стъписва, за да разбере, че е относително... |
През житейските си странствания и мъчителни перипетии открих странната, но логическа връзка между цената на недвижимия имот, цената на човека и цената на целувката - изцяло зависят от мястото, на което са поставени... "мк"
С времето тревогите ми нарастват. Все не мога да проумея и отказвам да приема, че алчността е градивна! Историческото й "алиби" било: на нея сме дължали световната цивилизация. Нима забравяме, че тя е посестрима на лакомията и завистта? Те не стъкват огън за огнище, а оставят след себе си единствено пепелища! Те със забележителна перфидност ни докараха на мода демократичния феодализъм, реализиран чрез избори и с "непоклатимия и безапелационен аргумент" - такава е волята на Народа.
И щом ги ръкоположат, избраните тутакси се развихрят, за да докажат по "безапелационен" начин - ние сме слуги на Народа и действията ни произтичат от Народа и за Народа. "Глас народен, глас Божи!" ни отреди да Сме и да бъдем, за да налагаме новия ред.
Ами Човекът? Той Е ли Народът и ли не Е?
Май не Е! К`во толкова "да му цепим басма", че и го щадим ...него, някакъв си Човек. Да му лепнем на него за по-конвертируемо "гражданин"?!? Той не ни трябва здрав, читав, умен, с мнение, нито просветен, активен, чистоплътен, честен и почтен, образован, да настоява за идеали и добруване. Той трябва да е преди всичко търпелив данъкоплатец и прочие платец.
Но търпението вече не помага нито за индивидуална, нито за шир потреба. То е разрушително и пагубно. Вървим към затриване. Към историческа статистика без драми и съдби! Един поет се провикна, че само който гризе решетките, има шанс да заслужи свободата си. Защото избраните по най-безбожния начин се превръщат в ловки екзекутори на духа /б.а.: изтребването на поетите в същия този исторически план у нас ни нарежда на челно място наред с Китай и Русия!/, на почтеността, на извисяването в името на по-доброто бъдеще - а бъдещето все така и не идва с ореола на доброто. Съвсем реална е опасността извратеното да се превърне в норма, докато продажното гарантира успешната кариера и благополучие на изобилието, а елементарното и кичозното да са ценностни модели за подражание, на които са подвластни всички възрасти. В него именно равноправието не е за всеки... Битият - бит, за другите ...- "каквото-това".
И постепенно забравяме дълга си - към нацията, към страната и към "себе дори..."
Мартен Калеев, "Насрещен бяг", рефлексии
Опитомяването на думите
...Мартен Калеев владее до съвършенство трудното изкуство на превъплъщението. При това той го постига крайно синтезирано, тъй като е уловил достойнствата на кратката форма, успяваща да каже на читателя много съществени неща, без да разхищава изразните средства. Получаваме магическо единство от стихове, образи и афоризми, предназначени да навлезем в тайните на света и Вселената. Понякога картините са сякаш сюрреалистични, но магията е в това, че почти без да се напрягаме, се докосваме до нравственото послание. Въпреки драматичните, а на места дори и трагични нотки, до нас достига усещането за светлина, струяща от палитрата и на писателя, и на художника...
Г Е О Р Г И Ц А Н К О В, Литературен институт, БАН
ПОЩАДА ЗА ЧОВЕКА
Романът на Мартен Калеев „Градината с разпятието” е пропит от една свръхчувствителна, яворовска съвест, която впечатлява със своята искреност. И тук, както и в останалите свои произведения, Мартен Калеев показва, че винаги е приемал литературата като изява на духа, потвърждавайки за сетен път думите на братя Гонкур, че в изкуството оцеляват само истинските призвания.
„Градината с разпятието” е израз на позиция в защита на човечността, а не натрапена игра на художественото самолюбуване. Романът се насочва към дълбините на битието, към цялата екзистенциална сложност на живота. Трудното ежедневие в един социален дом за сираци и превратностите на съдбите на неговите възпитаници ще преминат през сърцето на читателя. Ще провокират представите му за уж „невидимите неща”, които са „от плът и кръв” в паралелния неосветен свят на самотниците, носещи в себе си и ранима чувствителност, и неистова жажда за обич, и надежда за споделено бъдеще.
..Не мога да премълча и едно друго достойнство на книгата му, а именно, че тя е написана без никакви терминологични „завъртулки”. В нея няма самоцелни хватки за ошашкане на читателя, /нещо рядко в сегашната отродителна стихия!/, а по-скоро книга-изповед, книга-внушение. Наистина роман за крещящата нужда на всеки един от нас наред с изобилието, което ни поднасят технотронната ера и потребителското общество, да има и място за онази спасителна доза съпричастност, която ще „измоли” от съдбата пощада за човека…
И в а й л о Х Р И С Т О В, БАН, Литературен институт
...Антон Дончев говореше отсечено по телефона:
- ...Не само получих твоята книга, но и я прочетох, макар да имам куп неотложни дела. В тази книга /"Обещанието на Данте" - б.а./ си изсипал талант колкото за три книги. Ама то всички, на които Господ е давал, давал, та се е забравил, все така правят. Трябва да си пестиш енергията! Имаш истински талант на разказвач! Това не означава да го пилееш. Ще дойдеш у дома, ще поговорим, да ти кажа как стават тия работи. Не се прави така - в една книга да се вложиш целия. Това може и да те погуби... Ще те чакам да дойдеш у дома... Да не мислиш, че всеки каня у дома? - и затвори. В ушите ми кънтеше категоричният му глас - и насърчаващ, но и гневен по своему.
АХ, ТОЗИ ЛИТЕРАТУРЕН СЕВЕРОЗАПАД
...Не му стига прозата на Йордан Радичков, ами бъка още впечатляващи разказвачи. Както на Голема Кутловица все не й стигат имената. Някога се изпъчи царствено като Фердинанд, после развя партизански това Михайловград, а днес във вид на Монтана, което уж идвало от далечната история на тези земи, все намирисва на американски щат. И т. нар. соцреализъм не му стигна навремето на този литературен северозапад, той все се ослушва към скритото, невидимото, магическото и смайващото. Носи си таралежчето в душата и това си е. След Йордан Радичков впечатляваха по подобен начин Никола Статков и Георги Алексиев. Ето го сега и Мартен Калеев, с чийто сборник “Обещанието на Данте” прекарах наистина приятни часове. От мечтателна “революционност” /да се премахнат стълбищата, за да бъдем равнопоставени/ през метафоричното заключение, че като завържеш две птици една за друга те не могат да полетят, авторът нагазва и постепенно затъва до пояс в графично изразената, печална картина на жалкия ни днешен ден. Мизерията наднича почти от всичките му разкази. Тя безпощадно го гледа в очите, той пък я гледа със сърцето си. И нещата замирисват чак на времето на Виктор Юго. Уви, така е. И не защото прозата на Северозапада български си е “гранично състояние” открай време, което тук не означава география, а заради типичната му душевност и стил, пейзажът на моралната и материална катастрофа в началото на ХХI век става ужасна. Мартен Калеев обича героите си, поради което те се “виждат” от читателя. Чува се дишането им и даже онзи вътрешен звук, с който се преглъщат сълзите. Това вече е майсторство!
Д о н ч о Ц О Н Ч Е В
ДУХОВНАТА ЛАСКА НА ЯРКИЯ ТАЛАНТ
През последните години в моя "див" Северозапад изригнаха няколко талантливи писатели, сред които с особена яркост и настойчивост се налага Мартен Калеев. Доказателство ли? Ето го! Новата му книга "Лудница`5". Докато я чете и препрочита, читателят ще се зареди от кипящата му енергия, от многоликостта на неговите дейности, от напрегнатото и понякога - комично ежедневие, пресъздадени с финес и с тънко чувство за хумор и самоирония. Авторът просто е преливал с пълни шепи живота, превръщал го е в изкуство. Сборникът всъщност е роман от фрагменти, енциклопедия от образи, звукове, картини и човешка мъдрост. Формата - разкази и новели, е само привидна. Истинска е само духовната ласка на автора, която е посветил с толкова любов на читателите си.
Анастас С Т О Я Н О В
АНГО БОЯНОВ:
"...Радостен съм, когато чета и издавам автори като Мартен Калеев. Великолепен текст с блестяща идея, това е съчетанието, което търсят и читателят, и издателят. Той е автор, с когото националната ни литература може да се гордее.
Внимателно подбира темите, още по-внимателно ги пресъздава, защото творческият му потенциал го прави изключително отговорен пред читателите. А именно уважението на читателите се печели най-трудно. Още по-трудно се задържа, защото трябват и кураж, и талант. Той ги притежава. И уважението на читателя е факт!..."