АЛМАНАХ
"ОГОСТА 2019"
Националното издание на Северозапада
Кметът на община Монтана,
Златко Живков, получи високо отличие - грамота „За подкрепа на съвременната българска литература“ от Съюза на българските писатели.
Причината да бъде удостоен с този приз е Алманахът за литература, изкуство и култура "Огоста".
Адмирации и за теб като главен редактор на изданието за това признание към приноса на кмета. Ясно е, че ако изданието не си заслужаваше, той не би го подкрепил.
НЕЛИ ВАСИЛЕВА, Senior expert in culture and religion в ОБЩИНА МОНТАНА
Тук е мястото за
мълчанието и съпротивата на онези местни медии и списовачи, които твърдяха, че
новините за алманах "Огоста" са
ОСМАТА НОВИНА,
/премълчаваха ги в администрираните сайтове и в книжни издания/
триеха името ми от официалните прессъобщения,
бяха глухи за вълнуващи премиери и искрени високи оценки от доказани авторитети за неимоверните усилия.
ТЕ твърдяха, че писателите били "маниаци" и "идиоти", та макар и обединени около изданието АЛМАНАХ "ОГОСТА" и
Дружеството на писателите от област Монтана. Покрай което Дружество се приобщиха водещи имена от литературния и културен елит от страната от различни национални творчески съюзи.
Алманах "ОГОСТА" ПОЛУЧИ ПРИЗНАНИЕ В СТРАНАТА И В ОСЕМ ДЪРЖАВИ, ДОСТИГНА ДО 70 БИБЛИОТЕКИ И КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ НА 4 КОНТИНЕНТА!
След 30 години на отсъствие
ЧЛЕНОВЕ НА
УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
СЕ ОТБИХА В МОНТАНА.
УБЕДИХА СЕ!
Но някои местни медии и списовачи НЕ!
ХВАЛА ИМ!
БЕЗ ТЯХ АЗ ЩЯХ ДА СЪМ ОТКАЗАЛ!
Нямаше да бъда поканен на 80-та годишнина на БНР и в най-слушаното време ми бе отреден почти половин час, за да разкажа нещо за невероятния Северозапад, Монтана и неговата литература.
По време на представянето на книгите „Душесловие на Историята“ от акад. Георги Марков, „Бисмарк. Източният въпрос и Българското освобождение 1856 – 1878” от акад. Константин Косев, сборник „Извори за кръстоносните походи от 1443-1444 година в българските земи“ от акад. Васил Гюзелев, „Всичко се сбъдна” от Надя Попова на издателство „Захарий Стоянов“ с участието на авторите и Иван Гранитски,
Надя Попова и Иван Гранитски дават високи оценки за мен като главен редактор на алманах "Огоста", а кметът с гордост
признава, че високата награда на СБП е именно заради алманаха.
Няма по-голям слепец от оногова, който не иска да види!
Няма по-глух човек от оногова, който не иска да чуе!
 |  |  |
|---|---|---|
 |
Премиера на алманах
"ОГОСТА 2019"
Премиерата на алманах "Огоста 2019" на 20 септември 2019 г. бе среща-събитие за сродни души. Силата словото е в онова, което е отвъд видимото и укротява кълбовидните мълнии в душите ни.
На всички с души на поети, и не само на тях, вместо коментар, поднасям мигове от вълнуващата среща в ХГ "Кирил Петров" - Монтана. Акапо!
Мартен Калеев
Главен редактор на алманах "Огоста"
Андрей АНДРЕЕВ
Ако човекът жив все още помни,
ако духът му в нишите огромни
на битието и небитието
усеща още полъх от небето;
ако последната любов е ден последен
и от живота му, ако наведен
над себе си, намери там утеха
за онова, което му отнеха
тирани, словоблудци, бури, време -
събраното във шепите си семе
той в слънчеви пространства ще разпръсне,
за да изчезне... Или да възкръсне.
Мартен Калеев, Главен редактор на алманах "Огоста"
ЗА ЗАСАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДУМИ
Всеки брой на алманах „Огоста“ ежегодно се превръща в реализирана надежда за автори и читатели, а всяка надежда неизбежно поражда въпроси. Дали ще търсим и намираме отговорите им, включително и верните, зависи изцяло от човека и от неговия манталитет. Алманахът не възпроизвежда гибелни амбиции за литературни бройлери. Той се опитва да насърчи творците да създават „културен климат“ там, където редките високопоставени посетители се отбиваха разсеяни, пренебрежителни и колебливи в отговорите си „Що е това Северозапад?“. Сякаш бяха убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета и „културен пущинак“. Респектиращото присъствие на авторите от Северозапада ни задължава да помним и възпроизвеждаме най-добрите традиции на духовността, защото нашето издание, /по Радичков/ е като кладенче, откъдето и да се наведеш над него, да можеш да се напиеш. Откъдето и да започнеш да го четеш, да утолиш „жаждата“ си, да почувстваш човечността и красотата на изкуството – според древните, само то ни прави богоравни. Ако българинът и гражданинът на света вече могат да се обличат по един и същи начин, то по дух би трябвало да сме „величаво“ различни – дължим го на бъдещето. Длъжни сме да отговорим и на още един въпрос – ако през 1651 година е създадена първата българска печатна книга в Рим, то що сторихме „ний за свой си край“, град и държава? Особено в наши дни, когато личностният потенциал и личностната реализация в контекста на обществото ни има водевилен привкус. Без ежедневните потвърждения в полза на духовността историческата ни репутация би била нелепа и пренебрежима. Четящият човек не е „обикновен“ човек. Той е толкова важен, колкото императорът, кралят или папата – той ги създава и крепи. И всички те са зависими от духовността, започваща с книгата, а не с триумфални шествия, трагични драми, неимоверни страдания, озарени величия или мрачни провали. Да не забравяме поуката на времето, че ако днес седим на сянка, то е защото преди нас някой друг е посадил дърво. Ако сега знаем и помним своя род и език, то е защото някой преди нас ни е завещал мъдри и вдъхновяващи думи.
Алманах „Огоста“ като скромен белег на времето отговаря на важни въпроси, но дава и неизследвани надежди. В него заедно засаждаме и отглеждаме думи, под чиято мъдра сянка някога до поспрем, да поседнем и си спомним за себе си и за съкровените непреходни неща, наричани „Живот“.
ЕДНО ОТ 42 ПИСМА, АДРЕСИРАНИ ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР МАРТЕН КАЛЕЕВ:
Добър ден, ОГОСТА 2019!
И Дал Бог добро
на онези, неуморни, петимни и светли человеци от Северозапада, които заченаха , сътвориха и не спират да ни изумяват с упорството си да раждат всяка година отрочето си Алманах "Огоста", чието гласище се чува не само по поречието на Огоста, а далече и все по-далече из земната шир. Явно не само името на реката иде от древността - римляните го заели от заселилите се славяни . И до днес е живо, може би защото Augusta от латински е ЦАРСТВЕНА, БОЖЕСТВЕНА, бих добавила и ВЕЧНА.
Не знам дали орисниците на Алманаха са имали това предвид, но тези, които са избрали името му са уловили ромона на извора й, чули са въздишките на потоци, на галопиращи коне през бродовете й, видели са слънчевите утрини във водите й и омайните пътеки на залезите, чули са стенанията на натоварени каруци, на непокорни мъже и жени , защото както ни напомня калиманският разказвач Йордан Радичков "Няма нищо по безутешно от един кален път".
Алманах Огоста ме върна към себе си. Не знаех, че го има, че тези, които ме намериха в Родопа планина са ми уредили най-топлата, най-вълшебната и благодатна среща с поети, писатели, художници, хумористи, фолклористи и светли душеприкажчици, с които може да си поплача, да се посмея, дори да онемея от нашенската си чудатост, където мъдростта е отгледана в неволи, но и в най-безкористната пазва на земята - кърмилница.
Малко е да кажа, че Алманах "Огоста" е духовна камбана, която звъни с времето и въпреки човешката "суматоха" няма да позволи да забравим пътеката към Дома, да ослепеем за шарките на мамините черги, за водните духове, за оброците, за корабите на облаците в реката, за вършините, под които танцуват самодиви, за златото, класило в нивите, за небето, което е пълно с птици.
С "Огоста" няма как да забравим Радичковото :
"Важно е да не изгубим опорните си точки и да се търкаляме като тръни в полето...",
защото Алманахът е духовна биография на Северозапада, нашата мъка, жилавост, козя пътека, Ноев ковчег, "Капан за светулки", но и "Очите на жаждата". Затова Благославям петимните и светли человеци, които ме откриха и ми позволиха да съм една мъничка капчица от божествената река – "Огоста".
" Напразно търсим завет! Оня, който търси завет, задрасква себе си от списъка на живота, защото ние сме само една малка отсечка от великия маратон на Човека". Това е той, магьосникът от Калиманица... Вярвам, че Алманах "Огоста" е "...отсечка от великия маратон на Човека" - малка или голяма зависи от нас...
С дълбоко уважение:
Снежана Горанова
19 септември 2019 г.
ОТ МЕДИЙНИЯ ПОТОК!
ЗАСАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДУМИ
Всеки брой на алманах „Огоста“ ежегодно се превръща в реализирана надежда за автори и читатели, а всяка надежда неизбежно поражда въпроси. Дали ще търсим и намираме отговорите им, включително и верните, зависи изцяло от човека и от неговия манталитет. Алманахът не възпроизвежда гибелни амбиции за литературни бройлери. Той се опитва да насърчи творците да създават „културен климат“ там, където редките високопоставени посетители се отбиваха разсеяни, пренебрежителни и колебливи в отговорите си „Що е това Северозапад?“. Сякаш бяха убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета и „културен пущинак“. Респектиращото присъствие на авторите от Северозапада ни задължава да помним и възпроизвеждаме най-добрите традиции на духовността, защото нашето издание, /по Радичков/ е като кладенче, откъдето и да се наведеш над него, да можеш да се напиеш. Откъдето и да започнеш да го четеш, да утолиш „жаждата“ си, да почувстваш човечността и красотата на изкуството – според древните, само то ни прави богоравни. Ако българинът и гражданинът на света вече могат да се обличат по един и същи начин, то по дух би трябвало да сме „величаво“ различни – дължим го на бъдещето. Длъжни сме да отговорим и на още един въпрос – ако през 1651 година е създадена първата българска печатна книга в Рим, то що сторихме „ний за свой си край“, град и държава? Особено в наши дни, когато личностният потенциал и личностната реализация в контекста на обществото ни има водевилен привкус. Без ежедневните потвърждения в полза на духовността историческата ни репутация би била нелепа и пренебрежима. Четящият човек не е „обикновен“ човек. Той е толкова важен, колкото императорът, кралят или папата – той ги създава и крепи. И всички те са зависими от духовността, започваща с книгата, а не с триумфални шествия, трагични драми, неимоверни страдания, озарени величия или мрачни провали. Да не забравяме поуката на времето, че ако днес седим на сянка, то е защото преди нас някой друг е посадил дърво. Ако сега знаем и помним своя род и език, то е защото някой преди нас ни е завещал мъдри и вдъхновяващи думи.
Алманах „Огоста“ като скромен белег на времето отговаря на важни въпроси, но дава и неизследвани надежди. В него заедно засаждаме и отглеждаме думи, под чиято мъдра сянка някога до поспрем, да поседнем и си спомним за себе си и за съкровените непреходни неща, наричани „Живот“.
ИЗДАДЕНИ КНИГИ
По етюди от мои сценарии и текстове са приемани студенти по актьорско майсторство.
Поради трудностите на книгоиздаването отлежават в чекмеджето "Грехът на праведника" и "По човешки жестоко", както и една изключително лична и дълбоко емоционална книга "Хетерографии".
Автор съм на цялостната концепция и на графичното оформление на алманаха за литература, изкуство и култура "Огоста", в който си дават среща изявени творци от Северозапада и от страната, като до момента съм негов главен редактор.
Автор съм на десет книги: сборници с разкази и новели, две стихосбирки, вкл. с хайку поезия /преведена на английски език!/, на роман и на два сценария: "Академия за мръсници" /моноспектакъл/ и "Сезонът на гнева"; както и на над 1500 публикации във вестници, списания, алманаси, в различни електронни медии, в сайтове и блогове. Писал съм публицистика, литературна критика и есеистика, както и различни журналистически материали - очерци, пътеписи и други журналистически жанрове.
Имам една самостоятелна изложба - графика - молив и въглен, масло, както и участия в други изложби.
Работил съм в областта на запазената марка.
Издавал съм собствен вестник "РИСК-магазин" в своя частен информационно - издателски център. Изработвал съм корици на книги. Носител съм на награди, включен съм в две енциклопедии и в над 15 национални антологии.
Мартен Калеев, автор, худ. оформление
Издателство "Захарий Стоянов", С. 2020 г.
ISBN 978-954-09-1509-8
ISBN 978-954-09-1508-1
За корицата са използвани картините:
"Пътуване" и "Курбан" /фрагмент/ на проф. Теофан Сокеров.
Това не е книга, с която можеш нехайно да си обзаведеш душата!
Тя е за душата!
Край нас бързо и нелепо немарливи прозаични думи превземат обиталищата ни. Вече дори сенките ни страдат от нарцисизъм. Нашите страхове панически си сменят кожите в дефилета с предизвестен /понякога комичен!/ край.
Ние сме като зазидани в своите утопии и несгоди!
Аз мога да старея все по-безразлично и все по-навъсено. В малко градче, което може да понесе всякакво определение. Непукизмът не само в него си има запазено място! Той е хищен и всеяден! Но предпочитам да дам знак, че ме има.
С книгата си не проповядвам. Размишлявам върху парадокса, че
винаги можем да бъдем упрекнати в посредственост, когато доказваме своята обич. И винаги можем „да се въздигнем в гениални“, когато мразим.
Ако я караме все така, адът на Данте съвсем скоро ще ни се стори като увеселителен парк. Наясно съм, че Бог никога не дели по равно – нито талант, нито останалото. Само глупостта се възпроизвежда в излишък – да пееш, че си „оборотна“ жена /има си дума за такива!/ и това да те докарва до екстаз, не е величие. Просташко е!
Едва ли ще ни простят някога за този „алчен мъничък живот“, от който трябва да грабим като за последно.
Дори да заменим дърветата с небостъргачи, ще трябва винаги да си задаваме въпроса:
- Нашите ангели-пазители /или демони!/ дали не предпочитат сянката на дървото пред стоманено-бетонните мишени на светкавиците и фанатиците?
Ужасът е между нас! Той е новото психотронно оръжие!
Казвам ви:
- Душите ни могат да имат всякакъв цвят, сърцата да не си приличат, но сме еднакви в едно. Раними сме! Дори да не си го признаваме!
Внимавайте. Пазете се от точните думи!
Или ги търсете.
Д у м и т е п о н я к о г а с п а с я в а т!
Насрещен бяг
ISBN-978-954-2931-33-1
РЕДАКТОР: Б О Я Н Б И О Л Ч Е В
ИЗДАТЕЛСТВО: Академия за европейско изкуство "Орфеева лира" -
София, 2017
ПЕЧАТ: Мултипринт ЕООД, София
„Насрещен бяг“ е заглавието на новата книга на писателя Мартен Калеев, чието име напоследък нашумя в литературните среди след многобройни творчески изяви. Тя съдържа публицистични и есеистични текстове, които във времето са били публикувани на страниците на престижни литературни издания, а някои от тях са носители на първи награди. Но това не изчерпва съдържанието, защото всеки ред крие в себе си освен оригиналния вид към датата на създаване, но и авторови допълнения, които показват животът в неговата сложност и развитие.
Мартен Калеев е определил отделните творби като рефлексии, които са рядка форма на философско и художествено изразяване на днешните автори. Според него най-важното е да се почувства дълбочината на съвременните дилеми, на опасността да престанеш да чувстваш и мислиш, за да мутираш в не-човек. Книгата не става за „конвенционално или развлекателно“ четене, а за осмисляне и преживяване. Тя е предизвикателство дори за подготвения читател, защото с провокативен и ярък стил приканва да бъде преосмислена визията за нашето ежедневие, което поглъща доброто, асимилира човешкото, за да ги обезличи до сервилност, безпомощност или непукизъм. И през всички редове прозира въпросът като огромно и уродливо око на Циклоп - дали пък с нас не се случва нещо наистина фатално, след което няма да има нито грешници, нито праведници. И всички изглеждат безпомощни и невинни редом с грубостта, пошлостта, агресията и опростачването.
Книгата е с луксозно и стилно полиграфическо оформление, издадена е само преди дни от Академията за европейска култура „Орфеева лира“ – София, съдържа 182 страници и според издателите е много радостно, че един български писател по такъв оригинален, честен и безкомпромисен /освен впечатляващата ерудиция/ начин "чете" съвремието ни.
Градината с разпятието
ISBN-978-954-9325-65-2
РЕДАКТОР: Р У М Е Н С Т О Я Н О В
ИЗДАТЕЛСТВО: Б Г П Р И Н Т
„...Градината с разпятието” е една от най-жестоките, но и най-нежните творби, които са ми попадали през годините на промяната. Не случайно споменах имената на Рулфо и на Маркес. Бих прибавил към тях и други световни феномени на хуманистичното прозрение. Най-близо до постижението на Мартен Калеев ми се струва до „Чужденецът” на Камю. Същото усещане за необятните територии на злото, за самотата на добрия порив. Сякаш от всяка страница на този покъртителен текст вият „побеснелите котки на мъката...”
Г Е О Р Г И Ц А Н К О В
Монолози
ISBN-954-443-542-5; 978-954-443-542-4
РЕДАКТОР: Г Е О Р Г И Ц А Н К О В
ИЗДАТЕЛСТВО: Б Ъ Л Г А Р С К И П И С А Т Е Л
"...Още в първата си самостоятелна книга „Очите на жаждата” Мартен Калеев се изявява като добър разказвач. ... „Монолози” заслужават майсторско свидетелство. В тях е успял да постигне интригуващ и провокативен сюрреализъм, без да прехвърля мярката. Читателят със сигурност ще бъде зашеметен и трогнат от образите и чувствата, които завихрят всичко около себе си, преобръщат нагласи и представи, за да ни облагородят с нови емоции. " КИНА КЪДРЕВА
"...Мартен Калеев може да бъде още един мост към света, подобен на този, на Радичков. В неговите книги думите и картините му се гонят и настигат, за да се дообяснят взаимно. Книгата му "Монолози" заслужава наистина адмирации..." Р У М Е Н С Т О Я Н О В
Тъгата идва привечер
ISBN-978-954-9325-44-7
РЕДАКТОР: В Е Н К О Е В Т И М О В, Ц В Е Т А Н И Л И Е В
ИЗДАТЕЛСТВО: Б Г П Р И Н Т
...Не изповядвам мисълта на Роман Якобсон, че поезията е писане, което е “организирано насилие над обикновената реч”. Всъщност, тя е интимно трупане на опит, който одухотворява именно речта. В това “странно общуване” по-големият въпрос е не какво прави читателят с текста, с написаното, а какво прави текстът с читателя. Интелигентният читател е съавтор на писателя. Твърде често, по-добрият от двамата... Пък и представяте ли си да живеем като лапутаните на Суифт? Те носели на гърба си чувал с всички предмети, които биха им потрябвали по време на общуването и показвали онова, което искали да изрекат... Поезията е концентрирано мечтание на душата!...
Из интервю на МАРТЕН КАЛЕЕВ
Капан за светулки
ISBN-954-711-057-8
РЕДАКТОР: С В Е Т Л О З А Р И Г О В
ИЗДАТЕЛСТВО: ИЛИНДА-ЕВТИМОВ
Лесно е, когато животът е усмихнат, лек и чаровен. Но когато не е? Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш срещу бездушен таван? Когато шепнеш наум: “Господи, толкова си хубава, дори сянката ти е хубава!”, а тя... отминава. Всъщност, не се познавате! Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет, докато чакаш дъжда като истина. Сам. Неизвестно колко необходим и доколко излишен. Някъде дълбоко в теб отеква като шепот: - Искаш дъжд? Тогава измисли облак! Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а Истината е необитаема?...
МАРТЕН К А Л Е Е В
Шепот / WHISPER - хайку-haiku
ISBN-954-9989-33-x
РЕДАКТОР: Д И М И Т Ъ Р С Т Е Ф А Н О В
ИЗДАТЕЛСТВО: М А Т О М/ M A T O M P U B L I S H I N G H O U S E
"...Трудното в поезията е съчетаването на образа с философското обобщение, откриването на думите, които да звучат красиво, наистина поетично, без да оставят впечатление за преднамереност или маниерност. Става още по-трудно, когато това трябва да го постигнеш с наистина малко думи. Мартен се е справил, защото неговите хайку звучат като бистрата минерална вода на родния му град Вършец, при това са и лековити с провокацията си, с ярката образност и дори с умерения песимизъм на философиските му "сентенции". Изненадата е още по-голяма, когато видиш и неговите илюстрации - графики с молив, които подсказват и за зрял рисувален талант. Сякаш за да потвърди, че тази книга е уникална и като съдържание, и като полиграфия, тя е преведена на "професионален поетичен" английски.
Мартен Калеев с тази книга сам се превръща в предизвикателство, което не се случва за първи "
В Е Н К О Е В Т И М О В
Обещанието на Данте
ISBN-954-711-015-2
Издателство “Илинда-Евтимов”
"...Не познавах автора на "Обещанието на Данте", когато взех да чета книгата му. Заглавието й е символно, с моногопластов подтекст. Прочетох я и мога да споделя, че тя ми хареса и като цялостно звучене и като отделни разкази. Авторът умее да изгражда образи. От незначителни случки и ситуации изгражда словесни късчета от живота. Успява с магията да вдъхва душа и живот не само на героя, но и на идеята. Читателят е заставен да бъде действащо лице в повествованието. Калеев е добър психолог и анализатор, чувствителен изследовател на вътрешния свят, на аза на съвременния човек. Споделям казаното от Дончо Цончев в предговора, че наред с такива впечатляващи разказвачи като Йордан Радичков, Никола Статков и Георги Алексиев, можем да твърдим, че литературният северозапад е родил още един - това е Мартен Калеев. Това бе книга, която стана причина за моето запознанство с автора, нещо, което в много случай съм избягвала..."
БЛАГОВЕСТА К А С А Б О В А
Лудница`5
ISBN-954-737-108-8
ИЗДАТЕЛСТВО: Аб ателие, Анго Боянов
"...Редица творци, достатъчно е да упомена Йордан Вълчев, Йордан Радичков, Георги Алексиев, Иван Давидков, Георги Марковски, невъзможно е да изброя всички, турят Северозапада в равнопоставено положение спрямо останалите краища на Отечеството.
Мартен Калеев принадлежи към ония български северозападняци, които идват в книжовното поприще след гореизброените имена.
Пред висока летва стои Мартен Калеев, издигната от самси Радичков и от младия му събрат, яко рипнал с „Очите на жаждата”. Пред такова благородно препятствие мога само да река и кажа нека душа да му е здрава. Летва бива използвана и за пердах, та ще обърна по-безопасно образа: голяма е мизата на Мартен Калеев, дай, Боже, хубаво да я изиграе.
Зер, на когото много се дава, от него много се иска!"
Р У М Е Н С Т О Я Н О В
Очите на жаждата
ISBN-954-8599-06-6
РЕДАКТОР: Н И К О Л А С Т А Т К О В
ИЗДАТЕЛСТВО: П А Р А Б О Л А
"...В тази книга Мартен Калеев се представя с пълноценна художествена проза. В нея авторът успява да спази собствения си девиз "Не убивай читателя с идеята. Подскажи му я!" Овладяна белетристична техника, добър слог, неотменно силно начало и нерв, живо водене на диалога - това са отличителните черти на разказите и новелите. Като прибавим търсенето на необикновеното и лиризма в тях, преоткриването на Кантовия морален императив "Ожесточавай се!", ще стане ясно, че тази книга не е обикновена, а е изстрадана с жаждата за автентичност, за по-добър и по-читав свят..."
Премиера на алманах
"ОГОСТА 2018"
МАРТЕН КАЛЕЕВ, главен редактор:
- Малка поредица от броеве, но голяма крачка за авторите от Северозапада и страната. Да обединиш творческата енергия на 140 автори е предизвикателство без оценъчен радикализъм, доказало се като благородна възможност да съграждаш!...
Видеозапис от премиерата на алманах "Огоста 2018"
с водещ Мартен Калеев, главен редактор
НАЦИОНАЛНОТО ИЗДАНИЕ
НА СЕВЕРОЗАПАДА
П Е Т И Я Т СЕЗОН
ИЛИ СЛОВЕСНО ДОНОРСТВО СРЕЩУ ОБЕЗЛИЧАВАНЕ
Мартен Калеев, главен редактор:
- Северозападът не може да бъде анализиран, проумяван или класифициран според нормалната логика.
С необикновената си духовна аура той може единствено да бъде приет, съпреживяван и осмислян.
Както го правят 140 автори в новия брой на
алманах "Огоста 2018".
Казал съм го в увода на АЛМАНАХА, бр. 2018 г.:
"ПЕТИЯТ СЕЗОН
ИЛИ СЛОВЕСНО ДОНОРСТВО СРЕЩУ ОБЕЗЛИЧАВАНЕ"
Казах го и в навечерието на 1-ви ноември - на премиерата в ХГ "Кирил Петров" - Монтана.
Макар залата да се оказа тясна, в душите ни бе сторено място за още нещо.
Според присъствалите, след това представяне всъщност истинските срещи предстоят...
Дано!
Надеждата е добра вечеря, но лоша закуска...
МОЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ СНИМКИТЕ И ПОДРОБНИЯ ЗАПИС НА ТЕКСТОВЕТЕ КЪМ ТЯХ НА ПЪЛЕН ЕКРАН С КЛИКВАНЕ ВЪРХУ СНИМКИТЕ!
ОТ ИНФОРМАЦИОННИЯ ПОТОК:
Алманах „ОГОСТА“ –
поредното словесно донорство срещу обезличаване
За поредна година алманах „Огоста“ събира най-новите творчески откровения на творци от Северозапада и страната. Сто автори на писменото слово – прозаици, поети, критици, есеисти, заедно с четиридесет художници чрез страниците на изданието напомнят, че и днес, във времето на тоталната подмяна на ценности и човешки ориентири, има място за изкуство. В благородна творческа надпревара и съизмерване чрез своите произведения авторите на алманаха търсят път към душите. И го намират, ако се съди по интереса на читателите, които всяка година очакват изданието и препълват галерия „Кирил Петров“ - Монтана.
Алманах „Огоста“ вече е наричан от професионалната критика „Националното издание на Северозапада“, което се утвърди и у нас, и в чужбина. Никак не е случайно, че университетският преподавател и литературен критик Стефан Коларов написа и публикува рецензия, в която отбелязва, че алманах „Огоста“ утвърждава и осветлява най-новата биография на творческия Северозапад, а появата на изданието вече е потребност на съвремието и жажда за откровения и изкуство. Дружеството на писателите от област Монтана с председател писателя Мартен Калеев продължава да доказва, че духовността няма провинция, а обединените творчески усилия се превръщат в мощна гравитация, която създава нови светове.
Главният редактор Мартен Калеев поясни, че за доверието към алманаха говорят и предоставените ръкописи на все още неиздадени романи и поетични книги. Всяка година има нови попълнения от автори, а тази година те надхвърлят двайсет. Издирени са тринадесет творци-земляци по света, които са представени в отделен рубричен панел „Родното или /не/съвършенството на копнежа“. Всички те, независимо къде живеят, са в центъра литературния живот на български общности и с утвърдени имена като университетски преподаватели. С тяхна помощ и с помощта на други творчески институции алманахът вече достига до 61 библиотеки по света в осем държави. Не случайна на главния редактор, писателя Мартен Калеев и на издателя Златко Живков бяха изказани благодарности от посолството на Бразилия, а в специално писмо до главния редактор и до кмета Златко Живков бе отправена писмена благодарност за продължаване на най-добрите традиции в българо-бразилските културни връзки.
Две млади поетеси – Ванеса Димитрова и Антина Живкова, с подкрепата на главния редактор на алманах „Огоста“ Мартен Калеев са включени в подготвяната за печат във Франкфурт, Германия, двуезична поетична антология.
Алманахът подкрепи и реализира инициативи като националния поетичен конкурс за сонет, посветен на 110 години от рождението на „Поета на усмивката Лъчезар Станчев“, който имаше премиери, представяния, творчески вечери в Софийския университет и сред академичната общност, а по-късно името на алманаха бе официално вписано в националното турне на група „Диана експрес“ и Митко Щерев.
В изданието е отделено специално място на 170-ата годишнина от рождението на Христо Ботев, а в раздела „Памет“ е отбелязана 120-ата годишни от рождението на Дико Илиев, както и на други значими личности от литературната и културната ни история.
В центъра на важните неща за живота и бъдещето на нацията ни обединените творчески усилия поставят стремежа към възвишеност и поетичност поясни главният редактор Мартен Калеев.
Както се отбелязва в предговора към изданието
ПЕТИЯТ СЕЗОН
ИЛИ ПОРЕДНОТО СЛОВЕСНО ДОНОРСТВОТО СРЕЩУ ОБЕЗЛИЧАВАНЕ
„Алманах „Огоста“ отново предлага словесно донорство срещу обезличаването. Той е съпротива срещу тоталното масово и гибелно затъване на хората под средната интелигентност и елементарната почтеност.
Писателят и главен редактор Мартен Калеев доказва, че и "...днес, когато настъпва петият сезон – сезонът на преосмислянето, когато ни е нужна повече от всякога нова, озарена и одухотворена съдбовност, изписаните и прошепнатите думи са нашето причастие и обет за свободата на духа.“
Всеки, които вземе в ръце алманах „Огоста 2018“, ще може да се убеди, че с ярките творчески присъствия на авторите алманахът утвърждава името на Монтана като център на зряла духовност и самобитна култура, която изписва нови доказателства върху тотема на времето.
От страниците неговите автори призовават да бъдат отглеждани думи, след които да се съмва в душите ни.
публикувано от Монтана-днес на: 29-10-2018
P.S. Пресъздадени със съкращения слова
на главния редактор Мартен Калеев
по време на премиерата, вкл. интерпретации
от негови интервюта, дадени за различни медии.
ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ И ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ В ЗАГЛАВИЯТА И ДРУГАДЕ,
КОИТО МОГАТ ДА СЕ ВИДЯТ ИЗ РАЗЛИЧНИ САЙТОВЕ
НЕ СА ОТГОВОРНОСТ НА ПИСАТЕЛЯ!!!
ЗА СВЕДЕНИЕ ТОВА МОЖЕ ДА СЕ УСТАНОВИ ОТ ВИДЕОЗАПИСА НА СРЕЩАТА
И ОТ ЗАПИСИТЕ /ПРЕССЪОБЩЕНИЯТА/ В ОТДЕЛНИТЕ МЕДИИ!
Мартен Калеев, главен редактор:
/увод към алманах "ОГОСТА 2018"/
П Е Т И Я Т С Е З О Н
ИЛИ СЛОВЕСНО ДОНОРСТВО СРЕЩУ ОБЕЗЛИЧАВАНЕ
Не е време за писане – нито на поезия, нито на проза. Защото общото медийно внушение сякаш е, че нашите съвременници все повече потъват дълбоко и гибелно под средната интелигентност. Дотолкова, че едва остават хора.
Фридрих Хьолдерлин в подобни времена е питал: „Кому е нужен поетът?“
Днес социални антрополози и модерни анализатори язвително допълват:
- А дали е нужен поетът изобщо при свирепата подмяна на ценностите?
Но ако го няма Поета как ще описваме и изповядваме своите болки, радости, надежди, та да бъдат споделени душите ни, а идещите подир нас да помнят изконните български завети?
Наглостта и безсрамието да се рекламират вещите като по-значими от живота едва ли ще се стъписат от липсата на поезия в живота. Арогантността вече гаси светлината на думите, убива екстаза им и заличава смисъла да бъдеш многоизмерен и истински радетел на духовността.
Днес истинските поети отказват да се вразумят и продължават да предлагат словесно донорство срещу отчаянието и обезличаването. Те винаги ще питат кое струва повече – да си любимецът на „богоравните“ или да си дотам талантливо дързък, че да ги разсърдиш с нови, земетръсни откровения! Заобиколен от думи дори отвъд четирите посоки на света, Поетът ще проповядва свещеното „Свободен!“, отхвърлил лицемерно и смирено целомъдрие.
Казаните, прошепнатите, изписаните думи са нашето причастие и обет за свободата на духа, въпреки греховете и земните ни несъвършенствата. И бунтът на бесовете ни, които носим като изкупление! Знаем, душите ни са там, където е словото! А където е словото – там са и очите ни, и сетивата ни.
Нобелистът Иван Бунин някога се впечатлил от учебник по психиатрия, в който се описвало как един луд маниакално съзерцавал близката планина. Това го подтикнало да пише. Може би и нашите планини, в които се взираме, са някъде там – те са лицето и тъгата на ближния, драмата му, неимоверната му любов, отчаянието или надеждите. Греховете и опрощението! Копнежите по родното, съкровеното, вдъхновяващото.
В крайна сметка всичко опира до таланта, който за някого може да е толкова силен, че да не може да бъде понесен. Бездарният автор е като съд без дъно – каквито и надежди да налееш в него, все празен ще остава. Дори да се опиташ да му помогнеш ще заприличаш на бутащия повреден автомобил по нагорното с надеждата да запали.
Алманах „Огоста“ е нашата обща, озарена съдбовност, в която няма пренасищане с възторг, но има достатъчно място, че да не се препъваме един в друг. Отново заедно вървим към най-важния, петия сезон – сезонът на преосмислянето. Всеки може да свети, ако приема светлина от другите. Защото всички ние сме веячи на зърно срещу ветровете на времето. За всеки свой ден сме длъжни да съдим не по ожънатото, а по засятото. Често повтарям чутото от мъдреците, живели преди мен – ако са ти останали само две монети, похарчи едната за хляб, за да ти даде живот, а другата похарчи за книга, за да придадеш смисъл на живота си. И никога не съчетавай „завист“ и „щастие“ в едно изречение. Невъзможно е!
Следите само на най-достойните и талантливите ще останат в бъдещето!
Писателите са като канарчетата в забоя на живота – видите ли, че погиват, значи страшното е фатално близо.
Дано наоколо се множат думите, след които се съмва в душите ни.
От нас зависи!