Преди много години в родния ми град Вършец организирах представяне на творчеството на Свобода Бъчварова и на Никола Статков. Тогава те вече бяха с доказан авторитет сред национално признатите творци. Моята скромна роля се заключаваше в това, че  четях произведенията им, гледах филмите и новелите им, а после и пишех за тях. Естествено, бях пристрастен. Та те бяха моите именити приятели и аз високо ценях сътвореното от тях. Всъщност, и на тази среща естествено бе продължена темата, която отбелязах на първата за страната премиера на първата книга на Статков "Господин за един ден" - темата за хумора в разказите му, който може спокойно да се превърне във филм-комедия. Тъй като почти цялото ми изказване бе в тази насока, те приеха скромното ми чувство за хумор и някак постепенно веселото настроение се пренесе в цялата зала. Продължи и по-късно, когато ми гостуваха. Похвалиха ме за нестандартното представяне и ме обещаха, че приемат много сериозно думите ми. Та някъде по онова влеме някъде по тия места се зароди нещо добро.

За мое огромно огорчение, Свобода Бъчварова завърши житейския си път, далеч от родината, огорчена и разочарована, потресена от случващото се у нас и по света.

    Никола Статков се е преселил почти напълно в Кокаляне и там търси мир за душата си. Явно, не го намира, защото след като ми заяви, че се отказва от писането завинаги, се наложи да представям три негови романа....