НОВИНИ & СЪБИТИЯ
NEWS STORY
Тази страница е
най-трудна за поддържане.
Защото винаги има какво
да добавя, само че
непрекъснато времето не ми достига
- да се похваля или просто да
съобщя новинка. Така в стария ми
сайт новините отлежаваха дълго.
Понякога нито е възможно, нито пък има "дълбок" практически смисъл да актуализираш информацията - ние сме хора, а не архивни единици.
Затова най-сигурният начин да знаем повече един за друг е живото общуване. Сайтът е само една възможност, далеч не и универсална. Обаждайте се! Питайте! Пишете! Сега е по-лесно - кликнете на контакти, пишете и пратете.
Ще отговоря!
Макар да съм наясно -
има документ, има човек.
НЯМА ДОКУМЕНТ -
НЯМА ЧОВЕК!
 |
|---|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Немската писателка Ники Павлов
в Монтана
ПГПЧЕ "Петър Богдан" - Монтана, бе организаторът на представянето на романа "Българският лекар" на немската писателка Ники Павлов. Романът е издаден от ИК "Жанет 45", негов преводач е Жанина Драгостинова. В срещата участваше и Манол Пейков, управител на ИК "Жанет 45". Срещата бе част от празничния календар на Езиковата гимназия по случай престоящата
50-годишнина.
По покана на ПГПЧЕ на срещата като гост присъства и писателят Мартен Калеев, главен редактор на алманах "Огоста" и председател на Дружество на писателите от област Монтана.
мартен калеев
ЗА ЛИТЕРАТУРНИЯ
/НЕ/ВЕРОЯТЕН СЕВЕРОЗАПАД
НАДЕЖДИТЕ ПРЕДСТОЯТ
Регионална библиотека "Гео Милев",
гр. Монтана
27 декември 2019 г. в 11:01 ч. ·
В последните дни на годината излезе от печат сборника с доклади от Втората регионална краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“, проведена на 24 октомври 2019 г. в РБ „Гео Милев“. Изданието е финансирано по проект за регионални дейности, който библиотеката защити пред Министерството на културата. Проектът включва събития, посветени на 90 годишнината от рождението на Йордан Радичков - провеждане на краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“, осъвременяване на изложбата „Автографите на Радичков“, както и издаване на печатен сборник с докладите от конференцията.
Сборникът е в тираж 200 бр. и е съставен от 21 доклада, онагледени със снимки и графики. В него са поместени проучвания на краеведи, историци, архивисти и библиотечни работници за личности и събития, дали своя принос в това, Радичков да нарече нашият край „Този мил, трогателен Северозапад !“.
Научна стойност на изданието носят публикуваните доклади на : проф. Румен Стоянов, проф. Румяна Станчева, Емилия Коралова- Стоева и Любомир Коралов, както и докладите на д-р и. н. Ваня Иванова, директор на Исторически музей – Монтана, и на Ангелина Емилова, директор на Държавен Архив – Монтана.
За тематичното многообразие на сборника допринасят изследванията на Александра Симеонова, Теодоси Антонов, инж. Стоян Аврамов, Камелия Александрова, Катя Павлова, Ели Томинска, Стефан Стефанов, Татяна Попова, Йорданка Тушанска и Кристина Илиева.
Краеведските проучвания на Юлия Андреева, Мариана Коларска, Снежана Стоянова, Биляна Димова, Пенка Вацкова и Ели Димитрова – всички от екипа на РБ „Гео Милев“, имат своя принос в трайното съхраняване на факти и данни от многоликия литературен живот в регион Монтана.
РБ „Гео Милев“ получи висока оценка за идеята, организацията и провеждането на събитията, свързани с 90 годишнината от рождението на Йордан Радичков.
В предговора към сборника, писателя Мартен Калеев, пише :
„И затова инициативата на РБ „Гео Милев“- Монтана придобива и дълбок смисъл, и висока стойност. В подкрепа на усилията им ще е уместно да се изтъкнат и онези контури на Северозападното литературно битие, които допълват и подчертават важността на форума – той има достатъчно потенциал да се превърне в периодичен и развиващ се, с достатъчна полезност за поколенията на бъдещето.“
Сборникът, с доклади от Втората регионална краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“, вече е достъпен за читателите на РБ „Гео Милев“.
ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Регионална библиотека "Гео Милев", гр. Монтана
По повод 90 годишнината от рождението на Йордан Радичков, РБ „Гео Милев“ – гр. Монтана организира на 24 октомври Регионална краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“. Горди сме да ви съобщим, че в изследователския форум ще участват проф. Румен Стоянов и проф. Румяна Л. Станчева.
Професор Румен Стоянов е известен български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата "Доктор хонорис кауза" на университета в град Бразилия. Превел е знаковата книга "Сто години самота" на нобелиста Маркес. Има над 20 книги с поезия, проза, мемоари, литературоведски изследвания.
Румяна Л. Станчева е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза на Университета на Артоа, автор на книги по балканистика и по сравнително литературознание (румънска, френска и българска литература). Специално място сред публикациите й в редица международни научни издания заемат изследванията, посветени на френскоезични писатели и на взаимодействията между литературата и изкуствата. Румяна Станчева е дъщеря на родения в гр. Вършец писател Лъчезар Станчев.
Конференцията ще започне в 10,30 ч., в зала „Изкуство“ на РБ „Гео Милев“, с доклада на проф. Румяна Л. Станчева „Употреба на модернизма у Йордан Радичков и Лъчезар Станчев“ и академичното изследване на проф. Румен Стоянов „Радичков в испано и португалоезичието“.
Това - преди да се случи.
Е, случи се! Поздравления за Юлия Андреева! Помагах й!
И още веднъж се убедих, че едни с трепет и старание работеха, за да се случи, а други - разсеяно и восокомерно добавяха: "Е, и?"
Но все пак да си кажем: постовете и високомерието все някога падат, но резултатът от подобни конференции остават във времето!
Това се вижда от сборника с докладите! Те са основополагащи за бъдещи изследвания със своята уникалност и значимост!
Търдя го в предговора към изданието.
Можете да се убедите и сами, ето го в оригинал:
ЗА ЛИТЕРАТУРНИЯ /НЕ/ВЕРОЯТЕН СЕВЕРОЗАПАД НАДЕЖДИТЕ ПРЕДСТОЯТ
/мартен калеев/
Организаторите на регионалната краеведска конференция „Литературата на невероятния Северозапад“, чийто ярък представител е Йордан Радичков, едва ли са чакали „повод“ – настъпването на 90 годишнината от рождението на писателя. Радичков винаги и по всяко време ще е „достатъчно основание“ да се обединят критици, писатели и читатели, за да си припомнят значимостта на литературните авторитети и феноменът на новия прочит на творбите и биографиите им. И затова инициативата на Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана придобива и дълбок смисъл, и висока стойност – вече години наред те организират и провеждат многобройни съдържателни мероприятия. В подкрепа на усилията им ще е уместно да се изтъкнат и онези контури на Северозапападното литературното битие, които допълват и подчертават важността на форума – той има достатъчен потенциал да се превърне в периодичен и развиващ се, с достатъчна полезност за поколенията на бъдещето. Ето и защо:
Българският литературен Северозапад остана някак по особен начин недоизтълкуван от професионалната критика. Дори се оказва – и непрочетен в дълбочина, и неизползван като прагматика – големите европейски и световни награди отиваха при далеч по-несъвършени образци на литературност и значимост. Вярно е, че всички в тази страна и регион сме обречени на недовършеност, а когато и прекалено закъснеем с историческото ни признание, няма защо и да прибързваме, и да нервничим. Но сякаш отдавна и именно от Северозапада тръгва и се развива един дълбоко човечен импулс срещу преплитането на вина, жертва и помирение, като че ли този регион си заслужава съдбата – и литературната, и битийната. Но Северозападът именно чрез своите върхови образци в литературата успява да коригира това усещане за добро или за зло, за окончателно и относително. Той успява да възвърне логиката и морала в онтологията на Северозапада, особено при тълкуването на категории като битие и нищо в полза на очакваните по-възвишените битие и литературност. Ние и човечеството едва ли бихме могли да постигнем бленуваното състояние на лично задоволство чрез прочитане на най-доброто от литературния Северозапад, но трябва да настояваме и да опитваме поне чрез авторитетно признание и почит.
Чрез четенето и препрочитането на текстовете на писателите земляци, пък и не само техните, човек вижда себе си като насила вмъкнат в битието с неговите изпитни и поуки – къде забавни, къде драматични или трагични. Защото „модерното и постмодерното съзнание на тълпите“ не е възраждане на паметта, а нейно постепенно и като че ли окончателно отрицание. Литературният Северозапад е по природа дълбоко хуманен и раним. Дори има своята памет, която тачи според случая и силите си. И това окуражава! Надеждите не са изчерпани. Те предстоят!
Литературният Северозапад никога не ще бъде в окончателна цялост и едва ли ще придобие завършеност към определен момент или календарна дата, защото той винаги ще бъде дописван чрез импулсите на талантливите пера на неговите автори – били, съществуващи или идващи. Списъкът на имената и съдържанието на темите на Конференцията са показателни. В този смисъл литературният невероятен Северозапад ще продължава да се развива и да поднася възхитителни изненади, неочаквани гледни точки и в поезията, и в прозата. Защото той някак магически граничи сам със себе си – във всички посоки за него никога не е имало и няма и да има граници, табута, крайни тълкования или свършек. Като обобщено и инатливо прозрение авторът от дивния Северозапад е по природа бунтар, а и поради същото – е и жилав в себедоказването си чрез словото.
Днес, когато се разпадат връзките между думите и нещата, които шокират в своя битовизъм и арогантност, литературният Северозапад не е загубил способността си да говори за възвишеното и трагичното, за великото и жалкото, за красивото и грозното в унисон със сътвореното и сътворяващото се. И ние като в магичен лабиринт съзираме как ни „дебне спасението“ или поне нашата друга същност – по-мъдрата, по-зрялата, по-смирената. Имената на нашите писатели-земляци сякаш придават ключово обаяние за образа на българската национално значима литература – без тях той бил в голяма степен несъстоятелен дори. Познавах мнозина от писателите-земляци и дори мога да кажа, че с немалко от тях ни свързваше приятелство. Харесвах ги и следях техните изяви, като през времето ме „преследваха“ един и същи страх, но и една надежда – след време „дано забравят своето перо в моята ръка“. Или поне в ръката на далеч по-талантлив приятел, но непременно тук, на Северозапад. Засега въпросителните „дали се е случило“ и при кого са повече от отговорите – нито еднопосочни, нито категорични.
Само на пръв поглед или прочит литературният Северозапад изглежда лесен както за тълкуване, така и за имитиране или подражание, но това е пагубна илюзия – в своите превъплъщения от далечни и древни времена, та до днес той не претендира за доказване на съвършенство или превъзходство, а е сякаш размирник, бунтар, прахосник на време, който се скъпи за всеки миг внезапно откровение, в което пропадаме към истините и към чувствата. Пред нас все ще се изправят паралелни светове, които ще очакват своето литературно сбъдване и осмисляне – самотни и случайни улични лампи се опитват да осветят улиците нощем, а къщите са мрачни слепци, заключени отдавна и като че ли завинаги. И точно тук, сред непоетичното, се случва литературният невероятен Северозапад – нито демон, нито клоун, а човек с "едното плачещо и с другото смеещо се око" – той се опитва да спре отчуждението ни към света, дори и към себе си. Да ни вдъхне надежда! В творбите на ярките представите на литературния Северозапад самият живот се заиграва като дете в своите опити с невъзможното и те предизвиква да го осмислиш и преживееш. Най-талантливите са създали шедьоври, пред които сме длъжници – сякаш нямаме достатъчно време за тях, с което ощетяваме най-вече себе си.
В тоя „пусти“ Северозапад успяват само най-талантливите, а останалите се провалят – при това не непременно в писането, а най-вече в четенето им. И точно тук е значението на тази конференция, за която трябва да бъдат приветствани организаторите – ориентират ни, подсказват ни, подреждат стойности. Чрез чутото и видянотото разбираме, че литературният Северозапад е не само мащабен и вдъхновен, но и дори над-национално значим. Доказват го докладите на проф. Румяна Станчева и на проф. Румен Стоянов, както и на другите участници.
Надеждите на поколенията се сбъдват с насърчаване на самочувствието. То винаги ще се заражда в четене, за да достига своята зрялост и мъдрост в осмисляне на света. За да можеш да твърдиш, че в живота ти наистина има наистина „твоите“ десетина заглавия, най-напред трябва да си прочел и осмислил няколко хиляди тома. Ярките произведения на авторите-създатели на явлението литературен невероятен Северозапад заслужават да са в началото на списъка!
В крайна сметка, животът е дълбоко лично убеждение!
24.10.2019 г.
град Монтана
Онтология: (от гръцки: ὄντος, ontos, „битие“, „съществуващо“, и λογία, logia, „наука“, „знание“) е философска дисциплина, която се занимава с изследване и разбиране на съществуващото, реалността и битието като цяло.
7 октомври 2019 г.
17:30 ч.
Есенен салон
на Дружеството на художниците „Тенец”
експозиционна зала „Кутловица”, бул. „Трети март” 64
 |  |  |
|---|---|---|
 |
ВЪЛНУВАЩА ПРЕМИЕРА
Мартен Калеев
главен редактор
уводни думи към алманах "Огоста `2019"
ЗА ЗАСАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДУМИ
Всеки брой на алманах „Огоста“ ежегодно се превръща в реализирана надежда за автори и читатели, а всяка надежда неизбежно поражда въпроси. Дали ще търсим и намираме отговорите им, включително и верните, зависи изцяло от човека и от неговия манталитет. Алманахът не възпроизвежда гибелни амбиции за литературни бройлери. Той се опитва да насърчи творците да създават „културен климат“ там, където редките високопоставени посетители се отбиваха разсеяни, пренебрежителни и колебливи в отговорите си „Що е това Северозапад?“. Сякаш бяха убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета и „културен пущинак“.
Респектиращото присъствие на авторите от Северозапада ни задължава да помним и възпроизвеждаме най-добрите традиции на духовността, защото нашето издание, /по Радичков/ е като кладенче, откъдето и да се наведеш над него, да можеш да се напиеш. Откъдето и да започнеш да го четеш, да утолиш „жаждата“ си, да почувстваш човечността и красотата на изкуството – според древните, само то ни прави богоравни. Ако българинът и гражданинът на света вече могат да се обличат по един и същи начин, то по дух би трябвало да сме „величаво“ различни – дължим го на бъдещето.
Длъжни сме да отговорим и на още един въпрос – ако през 1651 година е създадена първата българска печатна книга в Рим, то що сторихме „ний за свой си край“, град и държава? Особено в наши дни, когато личностният потенциал и личностната реализация в контекста на обществото ни има водевилен привкус. Без ежедневните потвърждения в полза на духовността историческата ни репутация би била нелепа и пренебрежима. Четящият човек не е „обикновен“ човек. Той е толкова важен, колкото императорът, кралят или папата – той ги създава и крепи. И всички те са зависими от духовността, започваща с книгата, а не с триумфални шествия, трагични драми, неимоверни страдания, озарени величия или мрачни провали. Да не забравяме поуката на времето, че ако днес седим на сянка, то е защото преди нас някой друг е посадил дърво. Ако сега знаем и помним своя род и език, то е защото някой преди нас ни е завещал мъдри и вдъхновяващи думи.
Алманах „Огоста“ като скромен белег на времето отговаря на важни въпроси, но дава и неизследвани надежди. В него заедно засаждаме и отглеждаме думи, под чиято мъдра сянка някога до поспрем, да поседнем и си спомним за себе си и за съкровените непреходни неща, наричани „Живот“.
 |  |  |
|---|---|---|
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 | |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  | |
 |
АЛМАНАХ ОГОСТА 2019
или за засаждането и отглеждането на думи
- Ние пак сме тук!
Така би казал бай Йордан Радичков. Да се видим, да си похуртуваме и да я сторим тая пуста премиера на алманах „Огоста 2019“. Без многословие, без парадност, та всеки според ръста и вкуса да си каже мнението как се засаждат или отглеждат думи, без „да се е репетирал като велик пред огледалото“. Или да премълчи. Щото сред врявата и „реалитита“, сред потопа от таланти, дето все ги търсим, някак подминаваме жаждата за вглъбеност, за съкровеност, за доброжелателност. Само безгрешните, съвършените и гениалните не са поканени. Те винаги „знаят какво да правят“.
И тази година Алманахът ни е като кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все има как да си утолиш жаждата. Включително и за това как испаноезични и португалоезични четат Йордан Радичков до неговите 90 години от рождението. И още, описани и изказани вдъхновения, дето за първи път се публикуват за белия свят.
ДУМИ ОТ ПОКАНАТА
След 2012 година Дружеството на писателите и Община Монтана с всеки брой на алманах „Огоста" се опитва да отговорим на въпроса за смисъла на ЗАСАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДУМИ. Изданието се превръща в реализирана надежда за автори и читатели, без да възпроизвежда гибелни амбиции. Насърчаваме творците да създават културен климат" там, където редките високопоставени посетители се отбиваха разсеяни, пренебрежителни и колебливи в отговорите си на Що е това Северозапад? Сякаш бяха убедени в „съдбовно" предопределените материална нищета,„културен пущинак" и екзотичен говор.
Респектиращо е присъствието на 134 автори — художници, поети и писатели, есеисти, учени, философи, университетски преподаватели и майстори на художествената фотография от Северозапада. То ни задължава да помним и възпроизвеждаме най-добрите традиции на духовността, защото нашето издание е като кладенче, откъдето и да се наведеш над него, да можеш да се напиеш, да почувстваш човечността и красотата на изкуството, а- според древните, само то ни прави богоравни.
В девет рубрични панела са подредени изповедите на авторите. В броя има уникални изследователски текстове и изображения, които се публикуват за пръв и са посветени на 90 годишнината на Йордан Радичков. Заедно с Румен Стоянов допълваме картината на света — 520 милиона човека четат на испански и португалски Радичкови произведения, възхищават му се, а в България тези страници и факти не са известни. Гостуват ни българи, земляци от 4 континента, които са в центъра на активен културен живот — издават вестници, списания, работят в медии и преподават творческо писане и български език. Публикуваме изследване, в което за пръв път се оповестява фактът, че близо 7000 българи са опитвали попрището на писателя за предходните 100 години до наши дни. Гостуват ни автори от Балканите и Русия, обединени в срещите „Свято слово,,, а съвместно българския Пен-Център и Националния литературен музей в рубриката „И своя корен ще докосна сам" осветяваме имена, разнасящи българското слово и писменост по света. Те ни се довериха и позволиха публикуването на авторските им творби, в замяна ще очакваме да акажат добра дума и там, където се случват европейски и световни литературни процеси. Така нашите автори получават шанс да шестват по света. И вече такива наши автори имат публикации в Лондон, Чикаго, Франкуфрт и другаде.
Длъжни сме да отговорим и иа още един въпрос — ако през 1651 година е създадена първата българска печатна книга в Рим, то що сторихме ний за свой си край, град и държава? Четящият човек е толкова важен, колкото императорът, кралят или папата — той ги създава и крепи. И всички те са зависими от духовността, започваща с книгата, а не с триумфални шествия, трагични драми, неимоверни страдания, озарени величия или мрачни провали. Да не забравяме поуката на времето, че ако днес седим на сянка, то е защото преди нас някой друг е посадил дърво. Ако сега знаем и помним своя род и език, то е защото някой преди нас ни е завещал мъдри и вдъхновяващи думи. Алманах „Огоста" като скромен белег на времето отговаря на важни въпроси, но дава и неизследвани надежди. В него заедно засаждаме и отглеждаме думи, под чиято мъдра сянка някога да поспрем, да поседнем и да си спомним за себе си и за съкровените непреходни неща, наричани „Живот.
ПРЕДСТОЯЩО! ПРЕДСТОЯЩО! ПРЕДСТОЯЩО!
АЛМАНАХ ОГОСТА 2019
или за засаждането и отглеждането на думи
- Ние пак сме тук!
Така би казал бай Йордан Радичков. Да се видим, да си похуртуваме и да я сторим тая пуста премиера на алманах „Огоста 2019“. Без многословие, без парадност, та всеки според ръста и вкуса да си каже мнението как се засаждат или отглеждат думи, без „да се е репетирал като велик пред огледалото“. Или да премълчи. Щото сред врявата и „реалитита“, сред потопа от таланти, дето все ги търсим, някак подминаваме жаждата за вглъбеност, за съкровеност, за доброжелателност. Само безгрешните, съвършените и гениалните не са поканени. Те винаги „знаят какво да правят“.
И тази година Алманахът ни е като кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все има как да си утолиш жаждата. Включително и за това как испаноезични и португалоезични четат Йордан Радичков до неговите 90 години от рождението. И още, описани и изказани вдъхновения, дето за първи път се публикуват за белия свят.
Заповядайте!
Това не е
новина,
това е факт!
"ЗЛАТНО ПЕРО"
ЗА МАРТЕН
КАЛЕЕВ
И това вече
е факт!
ЗЕМЛЛЯЦИТЕ СИ ОСТАВАТ ЗЕМЛЯЦИ,
КЪДЕТО И ДА СА ПО СВЕТА!
В МОНТАНА И В БЪЛГАРИЯ
Е ...ДРУГА РАБОТА!
МАРТЕН КАЛЕЕВ
В ЧИКАГО!
Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.
Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.
Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.
Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.
МАРТЕН КАЛЕЕВ
В ЛОНДОН!
М А Р Т Е Н К А Л Е Е В
П Р Е Д С Т А В Я
Т Е О Д О С И А Н Т О Н О В
ПИСАНЕТО Е ЗАДУШЕВЕН ПРОЧИТ НА ХОРАТА И СВЕТА
На тоя свят чешитите са своего рода украсата на света. Когато те имат академична титла или са писмовно сръчни, успяват да формулират постулати и да издават книги, а след тях вървят ли вървят кохорти от критици и хвалители, за да докажат, че произведенията им идвали от бъдещето. Изобщо, нагласяват я така работата, че хем тя да изглежда усукана, хем някак си да е по-важна от колкото е!
Теодоси Антонов е друга работа. При него ако нещо не може да се обърка, то непременно се обърква! При него нещата винаги се объркват изведнъж, но се оправят постепенно. И обикновено излизат наяве в книга. Даже – в книги. Така стана и с тези, двете книги „Моите влакове“ и „Химия на веселието“, в които веселието се опира на химията, на влаковете, жените, странстването, дори в обикновеното прахосническо пътуване. Седи по гари, прескача траверси, спасява или развенчава другите или себе си, сънува буден и бълнува с отворени очи. Уж хванал думата, а все се чуди дали той я е хванал или тя него е хванала и яхнала, държи го, язди го, пришпорва го по белия свят. Тръгва нанякъде, стига някъде, прекосява пространства и часове с усещането, че всеки понякога може да се изгуби, преди да се намери. И стига докъдето ... Всъщност там, откъдето е тръгнал. Все същият динозавър, които отрича интернета и шибаните електронни глезотии, които размътват мозъка на човека и го изнежват до неприличие.
И през цялото време Теодоси Антонов ни говори, описва, провокира, предлага ни скандал или утеха, чуди се и нас пита за отговора. А после внезапно и категорично отпрашва нанякъде, за да се превърне в самотен силует по гари, влакове, купета, сред случайни хора-спътници, които съвсем не случайно са на този свят. Опитва се да съчетае човека с думите, но резултатът никак не му харесва. В повечето случаи. И затова като наистина ненаситен пътешественик създава страната, в която иска да пребивава. Френетична и шарена, обикновена и неочаквана. Уж се спасява от своя интимен тиранин – самотата, а се натъква на нея най-вече сред хората, недоумяващ и стъписан от тяхната жестока ...прелест. И пак пита – тоя живот наистина ли си заслужава, но без да е фанатичен критик на нищетата и глупостта, къде собствената, къде чуждата.
Ще попитате, ами защото изприказва толкова приказки, не можеш ли някак така, по-директно, по-направо!
Абе може! Всякак може! Ама как иначе да ви убедим с Теодоси Антонов, че на писането „хараламбене му е майката”, както казваше един друг наш писател. А като го поусучеш, като му придадеш словесен фасон, и някак …читателят става по-сговорчив.
Но само онзи читател, които не сканира букви и изречения, а чете с душата си!
ПРЕДГОВОР НА МАРТЕН КАЛЕЕВ КЪМ ДВУТОМНИКА НА ТЕОДОСИ АНТОНОВ
„Моите влакове“ и „Химия на веселието“,
ХЕЛИОС ПРИНТ, МОНТАНА, 2019
 |  |  |
|---|---|---|
 |  |  |
 |  | |
 |
Ползотворна среща-разговор
с любопитковците
на IV ОУ "Иван Вазов" - Монтана
"К Н И Г А З А Д О Б Р О Т О"
По повод издаването "Книга за доброто"
от учениците на IV - a клас с учител и ръководител Севделина Петрова
при Четвърто основно училище "Иван Вазов" - Монтана
и представянето й в Регионална библиотека "Гео Милев" - Монтана
бяхме поканени на вълнуваща среща-разговор заедно с Нели Василева и Анелия Иванова-Тодорова.
Разсъжденията на добротворците ни заредиха с нови надежди.
Казах им:
"Нашата среща е началото, малката крачка, с която ще напишем
голямата биография на доброто в нашия град и в нашата Родина."
http://bnr.bg/vidin/post/101122317/uchenici-izdadoha-kniga-na-dobroto
За доброто всяка възраст е подходяща. То винаги е навреме, стига да го сториш. Доброто ни изравнява в човечността! МК
Алманах за литература, изкуство и култура
"ОГОСТА 2018"
МАРТЕН КАЛЕЕВ, главен редактор:
- Малка поредица от броеве, но голяма крачка за авторите от Северозапада и страната. Да обединиш творческата енергия на 140 автори е предизвикателство без оценъчен радикализъм, доказало се като благородна възможност да съграждаш!...
Видеозапис от премиерата на алманах "Огоста 2018"
с водещ Мартен Калеев, главен редактор
СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
издаде
антологии в два тома – поезия и проза - панорама на българската литература за едно столетие
В навечерието на официалното честване на 105-годишнината от основаването на Съюза на българските писатели издателство „Български писател” издаде в два луксозни тома антологии – поезия и проза - като панорама на българската литература за едно столетие.
Надеждата на всички е тези престижни издания да останат за бъдещите поколения като своеобразен ориентир.
Първият том: „ПОЕЗИЯ – ПЕЕЩО ДЪРВО”,
560 стр., формат 16/23.
В него по рождената година, са включени с най-емблематичните си творби поети от различни поколения като се започне от Христо Ботев (1848-1876).
Във втория том ИДЕ ЛИ? писателят Мартен Калеев е представен с къс разказ /до 6000 знака, 3 машинописни страници/ "ГРЕХЪТ НА ПРАВЕДНИКА".
ФАКЕЛ И
РУМЕН ЛЕОНИДОВ,
ВИСОКА ЛЕТВА.
РАЗНАСЯТ ФАКЕЛА НА СТОЙНОСТНАТА ЛИТЕРАТУРА И БАВНО, И ПОЛЕКА НАЛАГАТ СТАНДАРТИ И ОТНОШЕНИЯ КЪМ НЕЯ.
ВЪЗХИЩЕНИЕ ЗА ОПАСНОТО ЗАНИМАНИЕ ВЪВ ВРЕМЕНА НА ВИХРЕЩА СЕ ГРАФОМАНЩИНА.
ТЪРСЕТЕ И ПОДКРЕПЯЙТЕ ФАКЕЛ!
На гости на IV ОУ "Иван Вазов" - Монтана
"П О С Л А Н И Я Т А Н А В А З О В"
По покана на Четвърто училище ИВан Вазов" - Монтана гостуваме на млади литератори.
Интересна и оживена дискусия с младите любознайковци.
Чудесен спомен от едно интересно общуване.
По покана на Четвърто училище ИВан Вазов" - Монтана гостуваме на млади литератори.
NEWS
Писателят
МАРТЕН
КАЛЕЕВ
получи
висока
оценка
от
Съюза
на
българските писатели
Когато взех в ръцете си екземпляр от учебния комплект по литература за 6 клас,
си казах:
- Да, ето това ЗА МЕН е TOP NEWS!
Но и си дадох сметка, че по-трудното едва сега предстои - да намерим съмишленици сред ученици, колеги, родители, общественост и да приемем тяхната оценка. Та нали всеки е експерт в своя свят?
За Екипа ни учебникът никога не е бил пазарен продукт, а духовно произведение за надграждане на личности!
В навечерието на 24 май – Деня на славянската писменост и българската просвета и култура Съюзът на българските писатели – София, организира за пета поредна година преглед на литературната продукция, издадена в страната през 2017 година. Обзорът се простира не само върху творчеството на автори, членове на СБП, но и върху сътвореното от писатели извън него.
Дискусията се състоя в Българския културен център – София, бяха изнесени основни доклади за публицистика, поезия, проза и критика.
Писателят Мартен Калеев и неговата книга „Насрещен бяг“
бяха отбелязани в два от докладите. В тях се изразяват мнения, че тематичната насоченост на книги като неговата е обърната към нравствените ценности и формирането нови ценностни стереотипи. С майсторски и висок есеистично-публицистичен стил „Насрещен бяг“ на Мартен Калеев, освен че е високо стойностно постижение в българската литература, е и ярка съпротива срещу негативната промяна на цивилизационния генотип и пренареждането на кумирите в условията на бясна комерсиализация.
През изминалите години писателят Мартен Калеев многократно е попадал в полезрението на критиката, която го определя като явление в българската проза и публицистика, продължител на най-добрите традиции на Северозапада и страната. Включван е в многобройни литературни антологии.
Литературният критик Панко Анчев подчертава, че книги като „Насрещен бяг“ на Мартен Калеев на такова високо равнище са истински светъл лъч за нерадостната картина на литературата и критиката в страната ни, дават надежди и чертаят друга перспектива.
Мартен Калеев е роден на 18 август 1958 г. във Вършец, обл. Монтана и е Почетен гражданин на родния си град. На 28 май 2018 година получи Почетния знак на община Монтана и званието "Почетен гражданин на Монтана".
NEWS
Когато взех в ръцете си екземпляр от учебния комплект по литература за 6 клас,
си казах:
- Да, ето това ЗА МЕН е TOP NEWS!
Но и си дадох сметка, че по-трудното едва сега предстои - да намерим съмишленици сред ученици, колеги, родители, общественост и да приемем тяхната оценка. Та нали всеки е експерт в своя свят?
За Екипа ни учебникът никога не е бил пазарен продукт, а духовно произведение за надграждане на личности!
NEWS
Наскоро излезе от печат
новата книга на писателя Мартен Калеев
със заглавието
"Н А С Р Е Щ Е Н Б Я Г".
Книгата е с луксозно и стилно полиграфическо оформление, издадена е само преди дни от Академията за европейска култура „Орфеева лира“ – София, съдържа 182 страници и според издателите е много радостно, че един български писател по такъв оригинален, честен и безкомпромисен начин "чете" съвремието ни. Зад силата на внушенията и изводите стои наистина впечатляващата ерудиция на Мартен Калеев.
„Насрещен бяг“ е заглавието на новата книга на писателя Мартен Калеев, чието име напоследък нашумя в литературните среди след многобройни творчески изяви. Тя съдържа публицистични и есеистични текстове, които във времето са били публикувани на страниците на престижни литературни издания, а някои от тях са носители на първи награди. Но това не изчерпва съдържанието, защото всеки ред крие в себе си освен оригиналния вид към датата на създаване, но и авторови допълнения, които показват животът в неговата сложност и развитие.
Мартен Калеев е определил отделните творби като рефлексии, които са рядка форма на философско и художествено изразяване на днешните автори. Според него най-важното е да се почувства дълбочината на съвременните дилеми, на опасността да престанеш да чувстваш и мислиш, за да мутираш в не-човек. Книгата не става за „конвенционално или развлекателно“ четене, а за осмисляне и преживяване. Тя е предизвикателство дори за подготвения читател, защото с провокативен и ярък стил приканва да бъде преосмислена визията за нашето ежедневие, което поглъща доброто, асимилира човешкото, за да ги обезличи до сервилност, безпомощност или непукизъм. И през всички редове прозира въпросът като огромно и уродливо око на Циклоп - дали пък с нас не се случва нещо наистина фатално, след което няма да има нито грешници, нито праведници. И всички изглеждат безпомощни и невинни редом с грубостта, пошлостта, агресията и опростачването.
Азбучник на Съюза на българските писатели (1913-2016)
Настоящият "Азбучник на Съюза на българските писатели" е посветен на 100-годишнината от учредяването на СБП. Авторският колектив се е стремял да направи цялостна обща картина на всички български писатели, които в периода от септември 1913 г. до септември 2016 г. са били или са членове на Писателския съюз.
Мартен Калеев е включен в Азбучника с творческа
биографична справка.
В новия брой на списание "СЪВРЕМЕННИК" ще прочетете:
Романът на Дж. М. Кутси – „Господин Фо”;
Разкази от Ани Пур, Бий Луис, Дороти Паркър, Даян Кук, Луиз Едрик, Станчо Пенчев, Мартен Калеев и др.;
Поезия от Владимир Попов, Николай Бойков, Лили Христова и др
Романът на Румяна Захариева – „Ръкавици за студената война”, както и още много интересни произведения на български и чуждестранни автори в 420 страници.
В брой 1 от 2017 година на елитното списание за модерна световна и българска литература
"СЪВРЕМЕННИК"
с три разказа, с биографична справка и снимка е представен писателят Мартен Калеев:
01
02
В края на 2016 г. в издателство „Български писател" излезе антологията "Разказвачи 2015".
Благодарение на това издание, което има своите аналози и в жанра поезия и детска литература, почитателите на художествената литература у нас вече имат възможност да обгледат панорамата на родната словесност и в един от най-популярните прозаични жанрове - краткия разказ. В Антологията са включени творби на 69 автори, сред които виждаме имената на популярните сред читателската публика писатели Банко Банков, Виктор Барух, Геори Чаталбашев, Димитрина Бояджиева, Здравка Евтимова, Илия Богданов, Мартен Калеев, Никола Статков, Пенка Чернева, Станко Нацев; на напусналите наскоро този свят забележителни белетристи Наташа Манолова, Никола Радев, Стефан Бонев...
Наред с разнообразието на стилистики и тематичен обхват, които предлага, книгата същевременно е и „представителна извадка" както за равнището на съвременната българска проза, така и за социалния градус на българското общество.
03
В брой 3 на елитното списание за съвременна литература "СЪВРЕМЕННИК"
с три разказа, с биографична справка и снимка
е представен писателят Мартен Калеев:
В новия брой на списание СЪВРЕМЕННИК ще прочетете:
Романът на Джон Кенеди Тул – „Неоновата Библия”;
Разкази от Калин Терзийски, Оля Стоянова, Йорданка Белева, Мартен Калеев, Инго Шулце, Гарисън Кейлър, Роуз Тримейн, Крис Роус и др.;
Поезия от Николай Кънчев, Румен Леонидов, Патриция Николова, Анна Лазарова, Христина Мирчева.
И още много интересни произведения на български и чуждестранни автори в над 400 страници.
В брой 2 на литературното списание "Море" е поместена публикация на Мартен Калеев:
04
В брой 2 на литературното списание „Море“ на Община Бургас може да прочетете подбрани стихове от Яница Радева, Роберт Леви и други.
Страниците за проза са посветени на Лили Христова и Емануил Видински.
За първи път списание „Море“ публикува в превод стихове на руския поет Варлам Шаламов, посветени на лагера Колима. Това е едно от най-страшните места в системата на ГУЛАГ, където Шаламов прекарва 17 години от живота си. Цикълът „Колимски стихове“ е интересен щрих в творчеството на руския автор, тъй като той е познат на читателите предимно с разказите си живота в лагера.
С критически материали на страниците в новия брой на списание „Море“ присъстват Владимир Трендафилов, Цветан Ракьовски и Мартен Калеев.
Литературният критик Йордан Ефтимов пък представя художника Дамян Дамянов.
Това ще мине под рубриката "П Р Е Д С Т О Я Щ О":
Поради напрегнатата подготовка на новия брой на алманах "Огоста`2016", значително поизостана личния ми проект по издаването на новата книга
" Н А С Р Е Щ Е Н Б Я Г ".
Междуревременно в бр. 15 и в бр. 20 на вестника на Съюза на българските писатели "С Л О В О Т О Д Н Е С" бяха публикувани два текста, които са включени в предстоящото издание. Докато организирах текстовете, се наложи да се ровя в личния си архив, оцелял след злощастното торнадо във Вършец.
В него откривах снимки, отзиви, дарствени дарове /книги/ от писатели - свидетелства на времето. Тези "запечатани" изключително мили случки и събития ме накараха още веднъж да съпреживея приятелствата и подкрепата на стойностните хора - писатели, журналисти, хора от различни професии, но с живи сърца и души.
БЛАГОДАРЕН СЪМ И ЦЕНЯ ВИСОКО!!!
05
Аторитетна публикация във в. "Словото днес" на СБП.
В брой 15 /826/ от 21 април 2016 г. на стр. 8-9 със снимка и с илюстрации е публикувана есеистично-публицистичен отзив под заглавието
"ДРАМАТА НА ЦИНИЗМА, ПИСАНА ОТ САМИЯ ЖИВОТ"
за романа "ОРЛОВ МОСТ" на писателя Владимир Зарев.
Пълният текст може да се прочете на сайта "Литературен свят":
06
Включване в националната антология за проза "РАЗКАЗВАЧИ 2014" на Съюза на българските писатели.
В началото на 2016 г., макар и със закъснение, излезе от печат антологияга
"Разказвачи 2014"
на СБП. На стр. 137-141 е публикуван разказът на Мартен Калеев
"О Н О В А Н Е Щ О" .
07
08
Включване в националната антология за поезия
"ЗЕМЯ БЛАГОСЛОВЕНА".
В началото на м. април 2016 г., излезе от печат националната поетична антология
"Земя благословена",
посветена на 145-годишнината от създаването на списание "Читалище".
Тя е издание на фондация "ЧИТАЛИЩЕ - 1870" и в нея Мартен Калеев е представен с ПЕТ стихотворения - стр. 138-142.
Включване в националното списание за културна политика
"О Р Ф Е Е В А Л И Р А"
То е издание на Академията за европейска култура "ОРФЕЕВА ЛИРА", броят е публикуван с помощта на Министерството на културата и фондация "СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО".
В него Мартен Калеев е представен на стр. 18-20.
09
ПОЕЗИЯТА е представена от Андрей Германов, Славчо Красински, Георги Ангелов, Андрей Андреев, Никола Инджов, Атанас Капралов, Иван Есенски, Айше Хаджиуршуд, Първан Стефанов, Янко Димов, Саффет Ерен, балканските поети Думитру Йон, Мустафа Хатиблер, Иван Негришорац.
Отпечатани са разкази на Станко Нацев, Мартен Калеев, Йото Пацов, Златимир Коларов.
В рубриката „Градове” е представена община Монтана. В обширно интервю кметът Златко Живков разказва за социално-икономическото и културно развитие на общината. Николай Шопов в „Увенчан с трънен венец” представя Теодор Траянов като един от най-достойните имена в Пантеона на българската поезия.
