ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Регионална библиотека "Гео Милев", гр. Монтана

22 октомври:

​

По повод 90 годишнината от рождението на Йордан Радичков, РБ „Гео Милев“ – гр. Монтана организира на 24 октомври Регионална краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“. Горди сме да ви съобщим, че в изследователския форум ще участват проф. Румен Стоянов и проф. Румяна Л. Станчева.
Професор Румен Стоянов е известен български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата "Доктор хонорис кауза" на университета в град Бразилия. Превел е знаковата книга "Сто години самота" на нобелиста Маркес. Има над 20 книги с поезия, проза, мемоари, литературоведски изследвания.
Румяна Л. Станчева е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза на Университета на Артоа, автор на книги по балканистика и по сравнително литературознание (румънска, френска и българска литература). Специално място сред публикациите й в редица международни научни издания заемат изследванията, посветени на френскоезични писатели и на взаимодействията между литературата и изкуствата. Румяна Станчева е дъщеря на родения в гр. Вършец писател Лъчезар Станчев.
Конференцията ще започне в 10,30 ч., в зала „Изкуство“ на РБ „Гео Милев“, с доклада на проф. Румяна Л. Станчева „Употреба на модернизма у Йордан Радичков и Лъчезар Станчев“ и академичното изследване на проф. Румен Стоянов „Радичков в испано и португалоезичието“.

​

Това - преди да се случи.

Е, случи се! Поздравления за Юлия Андреева! Помагах й!

И още веднъж се убедих, че едни с трепет и старание работеха, за да се случи, а други - разсеяно и восокомерно добавяха: "Е, и?" 

Но все пак да си кажем: постовете и високомерието все някога падат, но  резултатът от подобни конференции остават във времето! 

Това се вижда от сборника с докладите! Те са основополагащи за бъдещи изследвания със своята уникалност и значимост! 

Търдя го в предговора към изданието.

 

Можете да се убедите и сами, ето го в оригинал:

​

  ЗА ЛИТЕРАТУРНИЯ /НЕ/ВЕРОЯТЕН СЕВЕРОЗАПАД НАДЕЖДИТЕ ПРЕДСТОЯТ 

/мартен калеев/

 

Организаторите на регионалната краеведска конференция „Литературата на невероятния Северозапад“, чийто ярък представител е Йордан Радичков, едва ли са чакали „повод“ – настъпването на 90 годишнината от рождението на писателя. Радичков винаги и по всяко време ще е „достатъчно основание“ да се обединят критици, писатели и читатели, за да си припомнят значимостта на литературните авторитети и феноменът на новия прочит на творбите и биографиите им. И затова инициативата на Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана придобива и дълбок смисъл, и висока стойност – вече години наред те организират и провеждат многобройни съдържателни мероприятия. В подкрепа на усилията им ще е уместно да се изтъкнат и онези контури на Северозапападното литературното битие, които допълват и подчертават важността на форума – той има достатъчен потенциал да се превърне в периодичен и развиващ се, с достатъчна полезност за поколенията на бъдещето. Ето и защо:     

Българският литературен Северозапад остана някак по особен начин недоизтълкуван от професионалната критика. Дори се оказва – и непрочетен в дълбочина, и неизползван като прагматика – големите европейски и световни награди отиваха при далеч по-несъвършени образци на литературност и значимост. Вярно е, че всички в тази страна и регион сме обречени на недовършеност, а когато и прекалено закъснеем с историческото ни признание, няма защо и да прибързваме, и да нервничим. Но сякаш отдавна и именно от Северозапада тръгва и се развива един дълбоко човечен импулс срещу преплитането на вина, жертва и помирение, като че ли този регион си заслужава съдбата – и литературната, и битийната. Но Северозападът именно чрез своите върхови образци в литературата успява да коригира това усещане за добро или за зло, за окончателно и относително. Той успява да възвърне логиката и морала в онтологията на Северозапада, особено при тълкуването на категории като битие и нищо в полза на очакваните по-възвишените битие и литературност. Ние и човечеството едва ли бихме могли да постигнем бленуваното състояние на лично задоволство чрез прочитане на най-доброто от литературния Северозапад, но трябва да настояваме и да опитваме поне чрез авторитетно признание и почит.

Чрез четенето и препрочитането на текстовете на писателите земляци, пък и не само техните, човек вижда себе си като насила вмъкнат в битието с неговите изпитни и поуки – къде забавни, къде драматични или трагични. Защото „модерното и постмодерното съзнание на тълпите“ не е възраждане на паметта, а нейно постепенно и като че ли окончателно отрицание. Литературният Северозапад е по природа дълбоко хуманен и раним. Дори има своята памет, която тачи според случая и силите си. И това окуражава! Надеждите не са изчерпани. Те предстоят!

Литературният Северозапад никога не ще бъде в окончателна цялост и едва ли ще придобие завършеност към определен момент или календарна дата, защото той винаги ще бъде дописван чрез импулсите на талантливите пера на неговите автори – били, съществуващи или идващи. Списъкът на имената и съдържанието на темите на Конференцията са показателни. В този смисъл литературният невероятен Северозапад ще продължава да се развива и да поднася възхитителни изненади, неочаквани гледни точки и в поезията, и в прозата. Защото той някак магически граничи сам със себе си – във всички посоки за него никога не е имало и няма и да има граници, табута, крайни тълкования или свършек. Като обобщено и инатливо прозрение авторът от дивния Северозапад е по природа бунтар, а и поради същото – е и жилав в себедоказването си чрез словото.     

Днес, когато се разпадат връзките между думите и нещата, които шокират в своя битовизъм и арогантност, литературният Северозапад не е загубил способността си да говори за възвишеното и трагичното, за великото и жалкото, за красивото и грозното в унисон със сътвореното и сътворяващото се. И ние като в магичен лабиринт съзираме как ни „дебне спасението“ или поне нашата друга същност – по-мъдрата, по-зрялата, по-смирената. Имената на нашите писатели-земляци сякаш придават ключово обаяние за образа на българската национално значима литература – без тях той бил в голяма степен несъстоятелен дори. Познавах мнозина от писателите-земляци и дори мога да кажа, че с немалко от тях ни свързваше приятелство. Харесвах ги и следях техните изяви, като през времето ме „преследваха“ един и същи страх, но и една надежда – след време „дано забравят своето перо в моята ръка“. Или поне в ръката на далеч по-талантлив приятел, но непременно тук, на Северозапад. Засега въпросителните „дали се е случило“ и при кого са повече от отговорите – нито еднопосочни, нито категорични.

Само на пръв поглед или прочит литературният Северозапад изглежда лесен както за тълкуване, така и за имитиране или подражание, но това е пагубна илюзия – в своите превъплъщения от далечни и древни времена, та до днес той не претендира за доказване на съвършенство или превъзходство, а е сякаш размирник, бунтар, прахосник на време, който се скъпи за всеки миг внезапно откровение, в което пропадаме към истините и към чувствата. Пред нас все ще се изправят паралелни светове, които ще очакват своето литературно сбъдване и осмисляне – самотни и случайни улични лампи се опитват да осветят улиците нощем, а къщите са мрачни слепци,  заключени отдавна и като че ли завинаги. И точно тук, сред непоетичното, се случва литературният невероятен Северозапад – нито демон, нито клоун, а човек с "едното плачещо и с другото смеещо се око" – той се опитва да спре отчуждението ни към света, дори и към себе си. Да ни вдъхне надежда! В творбите на ярките представите на литературния Северозапад самият живот се заиграва като дете в своите опити с невъзможното и те предизвиква да го осмислиш и преживееш. Най-талантливите са създали шедьоври, пред които сме длъжници – сякаш нямаме достатъчно време за тях, с което ощетяваме най-вече себе си.   

В тоя „пусти“ Северозапад успяват само най-талантливите, а останалите се провалят – при това не непременно в писането, а най-вече в четенето им. И точно тук е значението на тази конференция, за която трябва да бъдат приветствани организаторите – ориентират ни, подсказват ни, подреждат стойности. Чрез чутото и видянотото разбираме, че литературният Северозапад е не само мащабен и вдъхновен, но и дори над-национално значим. Доказват го докладите на проф. Румяна Станчева и на проф. Румен Стоянов, както и на другите участници.

Надеждите на поколенията се сбъдват с насърчаване на самочувствието. То винаги ще се заражда в четене, за да достига своята зрялост и мъдрост в осмисляне на света.  За да можеш да твърдиш, че в живота ти наистина има наистина „твоите“ десетина заглавия,  най-напред трябва да си прочел и осмислил няколко хиляди тома. Ярките произведения на авторите-създатели на явлението литературен невероятен Северозапад заслужават да са в началото на списъка!

В крайна сметка, животът е дълбоко лично убеждение!

​

24.10.2019 г.

град Монтана

​

 

Онтология: (от гръцки: ὄντος, ontos, „битие“, „съществуващо“, и λογία, logia, „наука“, „знание“) е философска дисциплина, която се занимава с изследване и разбиране на съществуващото, реалността и битието като цяло.

​

​